1 jul 2010, 13:06

Първата любов

  Prosa » Cartas
1.6K 0 0
1 мин за четене

Ако някой ден при теб дойде човек, който никога преди не си познавал, никога преди не си виждал. Ако този човек открадне мечтите и завладее света ти, ако точно   той   те подмами     и  ти покаже колко красив може да е света и те отведе по пътеката на сляпата думичка обич  и любов.  Ако този човек, който вече е  целия ти свят, те накара да се почустваш  истински  щастлив и ти не искаш  вече да го пуснеш.

  Обаче един ден идва времето на горчивата  реалност на неотменимата част от живота, когато този човек си тръгва. Ти оставаш сам. Чувстваш огромна болка.   Съсипан  си и имаш чувството, че всичко това е било нереален миг на щастие, а след това огромно падение. Дни наред не можеш да осъзнаеш какво се случва с теб. Изминават седмици на болка и преодоляване на една измамна любов...

  Един ден ти вече си готов да продължиш напред. Имаш сили за нов живот. Можеш отново да обичаш и да бъдеш щастлив. Но вече не си същият човек. Ти си една нова личност, по-твърда и по-силна. Въпреки че е минало време и ще минава още много и въпреки че вече обичаш и си щастлив с нов човек, ти никога няма да забравиш за онзи пръв път, когато осъзна какво е думата любов, да обичаш някого и да страдаш. И въпреки всичко, ти запомни само хубавите мигове  и бъди благодарен на този човек, който   те научи да обичаш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...