26 mar 2008, 8:58

Пътеки в "градината на сенките "

  Prosa
1.7K 0 0
1 мин за четене
Пътеки с неизвестно начало.
Пътеки, стигащи до края на неизвестността.
Пътеки, утъпкани от забравени стъпки, уплашени надежди и грозни истини.
Пътеки, украсени от стъклени капки роса.
Пътеки, утолили жажда с безпътни, завистливи, ненужни, тъжни и неизплакани сълзи.
Пътеки, оглушени от безмълвните стенания на недоизказани и дори немечтани мечти.
Пътеки, усетили тежестта на омраза, любов, разочарование, отчаяние и загуба.
Пътеки, приютяващи загубили се, млади и стари, красиви, уродливи, бедни и богати, а понякога и неродени души.
Пътеки, събиращи и разделящи съдби.
Пътеки със стени от мъгла.
Пътеки, над които бдят мраморни ангели, утешително разперили криле.
Пътеки, по които сега вървя сама в това неразбудило се утро.
Пътеки, на които от двете им страни проблясват засрамени свещи, виновно топящи се в пръстта.
Пътеки, по които вървя, не бързам, знам - имам среща с теб.
Пътеки без време.
Пътеки без посока.
Пътеки, кръстосващи се в лабиринт без изход.
Но зная, ще те открия там, под водопада от разцъфнали обагрили се в бяло клони, под звуците на разбуждащи се кокичета, погалени от изгрева.
... Дели ни една крачка... и цял свят... Усещам как препуска сърцето всеки път, когато вървя по тези пътеки... Усещам как коремът ми се свива на топка, защото знам, че това не е лъжа.
И точно тези пътеки ни разделят и събират във вечността.
Пътеки, посипани с розови листа и пепел от безпомощност и горчивина.
Пътеки, по които вървя страхливо вкопчена в розата, която държа,
вкопчена в мисълтта за неизказаните думи и неизживените дни.
Пътеки, по които искам с теб да вървя, а не към теб!
Но не сега!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Искра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...