Пътеки в "градината на сенките "
1 min reading
Пътеки с неизвестно начало.
Пътеки, стигащи до края на неизвестността.
Пътеки, утъпкани от забравени стъпки, уплашени надежди и грозни истини.
Пътеки, украсени от стъклени капки роса.
Пътеки, утолили жажда с безпътни, завистливи, ненужни, тъжни и неизплакани сълзи.
Пътеки, оглушени от безмълвните стенания на недоизказани и дори немечтани мечти.
Пътеки, усетили тежестта на омраза, любов, разочарование, отчаяние и загуба.
Пътеки, приютяващи загубили се, млади и стари, красиви, уродливи, бедни и богати, а понякога и неродени души.
Пътеки, събиращи и разделящи съдби.
Пътеки със стени от мъгла.
Пътеки, над които бдят мраморни ангели, утешително разперили криле.
Пътеки, по които сега вървя сама в това неразбудило се утро.
Пътеки, на които от двете им страни проблясват засрамени свещи, виновно топящи се в пръстта.
Пътеки, по които вървя, не бързам, знам - имам среща с теб.
Пътеки без време.
Пътеки без посока.
Пътеки, кръстосващи се в лабиринт без изход.
Но зная, ще те открия там, под водопада от разцъфнали обагрили се в бяло клони, под звуците на разбуждащи се кокичета, погалени от изгрева.
... Дели ни една крачка... и цял свят... Усещам как препуска сърцето всеки път, когато вървя по тези пътеки... Усещам как коремът ми се свива на топка, защото знам, че това не е лъжа.
И точно тези пътеки ни разделят и събират във вечността.
Пътеки, посипани с розови листа и пепел от безпомощност и горчивина.
Пътеки, по които вървя страхливо вкопчена в розата, която държа,
вкопчена в мисълтта за неизказаните думи и неизживените дни.
Пътеки, по които искам с теб да вървя, а не към теб!
Но не сега!
Пътеки, стигащи до края на неизвестността.
Пътеки, утъпкани от забравени стъпки, уплашени надежди и грозни истини.
Пътеки, украсени от стъклени капки роса.
Пътеки, утолили жажда с безпътни, завистливи, ненужни, тъжни и неизплакани сълзи.
Пътеки, оглушени от безмълвните стенания на недоизказани и дори немечтани мечти.
Пътеки, усетили тежестта на омраза, любов, разочарование, отчаяние и загуба.
Пътеки, приютяващи загубили се, млади и стари, красиви, уродливи, бедни и богати, а понякога и неродени души.
Пътеки, събиращи и разделящи съдби.
Пътеки със стени от мъгла.
Пътеки, над които бдят мраморни ангели, утешително разперили криле.
Пътеки, по които сега вървя сама в това неразбудило се утро.
Пътеки, на които от двете им страни проблясват засрамени свещи, виновно топящи се в пръстта.
Пътеки, по които вървя, не бързам, знам - имам среща с теб.
Пътеки без време.
Пътеки без посока.
Пътеки, кръстосващи се в лабиринт без изход.
Но зная, ще те открия там, под водопада от разцъфнали обагрили се в бяло клони, под звуците на разбуждащи се кокичета, погалени от изгрева.
... Дели ни една крачка... и цял свят... Усещам как препуска сърцето всеки път, когато вървя по тези пътеки... Усещам как коремът ми се свива на топка, защото знам, че това не е лъжа.
И точно тези пътеки ни разделят и събират във вечността.
Пътеки, посипани с розови листа и пепел от безпомощност и горчивина.
Пътеки, по които вървя страхливо вкопчена в розата, която държа,
вкопчена в мисълтта за неизказаните думи и неизживените дни.
Пътеки, по които искам с теб да вървя, а не към теб!
Но не сега!
© Искра All rights reserved.
