Веднъж една малка сухоземна костенурка решила да отиде на гости на своята братовчедка морската  костенурка. Тя се приготвила да тръгва и оставила ключа за къщичката си на… Опс, костенурката както знаем носи къщичката на гърба си! Tа затова не е необходимо, когатo тръгва на път да оставя ключа си на някого!

     Костенурката седнала и написала върху едно изсъхнало листо писмо до мама Костенурка, татко Костенурко и всичките костенурчести братчета и сестрички. Писмото гласяло следното: „Мило мое семейство! Пиша ви, за да ви съобщя, че заминавам за морето. Не знам как изглежда то и как ще стигна до него, но обещавам да се пазя от опасни животни и да се върна живо и здраво след неизвестно за мен време! Обичам ви и ви целувам!“ Малката костенурка закачила писмото върху един шипков храст и потеглила на път.

     Понеже нямала компас или географска карта костенурката тръгнала по първата изпречила ѝ се пътечка. Вървяла, вървяла и стигнала до една горска полянка. Спряла за да отдъхне и да похапне диви боровинки. И нали вървяла без посока, решила да провери дали е на прав път. Пред една обвита с бръшлян горска бърлога си играело едно лисиче. „Добър ден, - поздравила го костенурката.“ „Накъде си се запътила, костенурке? - попитало лисичето“. „Тръгнала съм към морето. Ако знаеш накъде е то, би ли ме упътило?“. Лисичето се почесало по главата и казало: „За морето не зная, но наблизо има голямо езеро с диви патици.“ Костенурката продължила по посочената пътечка.

     След ден достигнала до голямото езеро. Край брега му растели тръстики, а по листата на белите водни лилии били насядали зелени жабки с ококорени очи. Когато разбрали накъде е тръгнала костенурката, лисичето и жабчетата изплели сал от тръстика. Костенурката се качила на сала, сбогувала се с приятелите си и понечила да потегли.

     В това време се чуло някакво бълбукане и на повърхостта на езерото сред рой водни мехурчета изплувала една много стара блатна костенурка. „Добър ден, бабо!” – извикало радостно малкото костенурче, защото познало своята стара баба костенурка. Блатната костенурка много се зарадвала и след като разбрала за къде се е запътило, отново се гмурнала във водата. След малко се показала на повърхността като носела в устата си един бисер. – Този бисер _ казала тя, получих от моята сестра, бабата на морската костенурка. И понеже тя беше по-стара от мен и наскоро се спомина, поръча ми да го предам като подарък за рождения ден на нейната внучка. Сега ти давам този бисер, за да го занесеш на малката морска костенурка. Кажи ѝ, че баба ѝ много я обичаше.

     Баба костенурка целунала внучето си и то потеглило със сала от тръстика. Стигнало до края на езерото и продължило пътя си