Пътешествие до края
Биип. Биип. Биип. Отново 7 часа. Той отвори несигурно очите си и блъсна часовника за да спре. Пронизващият звук заглъхна и сега се чуваше шумът на събуждащия се град. Брус премигна няколко пъти и огледа стаята. Всичко си беше наред. Поредният скучен сив ден го очакваше. Той отдавна искаше да промени живота си, искаше нещо различно, но не полагаше никакви усилия това да се случи или по-точно "нямаше време". Скочи от леглото и се насочи към банята. След приятния хладък душ, Брус влезе в кухнята и хапна някакви съмнителни сандвичи от хладилника без да го затопли. Върна се обратно в спалнята, отвори големия светлосин гардероб и се зачуди какво да си облече днес. Извади един сив костюм и си помисли как ще се слее с вълната от безцветност навън. Облече се, поизчисти черните си обувки, взе ключовете за колата и излезе навън. Първото нещо което направи бе да погледне към небето – млечно-сиви облаци се носеха там във високото. Брус поклати глава с лека усмивка и се насочи се ...