Случи се необикновено лято - не само като поредния сезон след късата и колеблива пролет. Слънцето премести стоенето си от тропика над нашите ширини и съвсем забрави за другите си обиталища.И се заредиха едни дни , посипани обилно с жарава - дърветата , къщите, улиците, самите хора се превърнаха в живи тлеещи въглени.И птиците се изпокриха. Съвсем забравиха песните си . И настъпи истинско мъртвило. Пустините също тихомълком пристигнаха от далечните си сухи и безводни селения.
Пътешествието в такова застинало време, спряло се в безвремието, е истинско приключение.. Не само поради нажежения свят. Мислите на пътника, прокудени от изпитанието, скитат неугледни, разхвърлени, тревожни. Зеленото покривало на напечените и трептящи в маранята хълмове е посърнало и тъжно. Дърветата, приведени под камшика на безпощадните лъчи, изглеждат уморени. Хората приглушено проклинат жегата, която отначало изглеждаше като желано топло време.
Автобусът с усилие скъсява разстоянието и в отлитащите назад киломе ...