9 dic 2020, 11:01

Пътешествията на Алжерно

549 0 0
2 мин за четене

ПЪТЕШЕСТВИЕ ДО ДРЕВНА ТРАКИЯ

Беше тиха и прохладна нощ. Светлината по земята се сливаше с пейзажа на небето. Алжерно бе супер уморен от днешния ден. След като се впусна в меките завивки на леглото си непробудния сън го обгърна. По едно време на прозореца се чу трясък. Алжерно скочи от леглото изплашен от силния пронизителен звук.

Духаше силен вятър от рамката на прозореца, на която стъклото бе на прах върху земята. Любопитсвото му направи стъпло нагоре и го накара да види, какво има навън. Но дали беше за добро? След като студения вятър докосваше половината му тяло, изумения Алжерно бе стиснат с яката хватка на някакъв човек. От леката лунна светлина успя да види че е мъж, но дотам... Въпросният непознат го издърпа от прозореца му и скочи надолу с главата срещу тревата. Вместо да се блъсне в нея обаче, той се гмурна. Тогава на вцепенения пътешественик, който до преди секунди си лежеше най-спокойно на леглото, започна да му става лошо. Главата му го болеше. Всичко затихна....

Алжерно се събуди на разпокъсана кърпа. До него стоеше възрастна жена, с дълга и широка риза. Грижеше се за 4 малки детенца в кушетки. След броени секунди дойде похитителя му и строго нареди на жената, кото най-вероятно му беше съпруга да разоре нивата. После му разясни, че се намира в малко селце близо до столицата, и учтиво го попита дали иска да я види. След като Алжеррно успя да се окопити, кимна бавно и несигурно с глава. 

Докато вървяха задихнативят човечец збеляза най- различни къщички и хора. След като сега иамше възможност да го огледа Алжерно  забеляза, че високият мъж бе облечен са високи ботуши от лисича кожа и шапка от еленова кожа. На няколко метра от тях бе поствена дълга и широка маса по средата на площада. На нея седеше добре облечен човек, който бе царят. Празнеството бе относно новородената му дъщеричка. На масата бяха насядали много хора.Трапезата беше поднесено печено месо придружено с червено вино. Всичко ова беше в красиви сребърни и златни съдове. Всички седнали си разменяха подаръци с тракийския цар както и той с тях.

По едно време Алжерно усеща, че на кракът му има нещо горещо, което го пари. Инстинктивно погледна. Глезена му. Той изглеждаше размекнат и слузест. Той се уплши. След броени секунди усещаше как се растапя, като нажежен от пламъче восък. Чувстваше се като лепкава локва която всеки би погледнал с отвратено изражение и би я подминал. Обаче нещо се
случваше. Усещаше как земята мго поглъща. Започна да му се вие свят. Имаше чувството как някой женски глас му пищи в ушите. Чуваше стенания. Ледена струя премина през него. По едно време реши да си отвори очите. Не се виждаше нищо. После започна да става все по – светло. И накрая се озова в леглото му. Сякаш нищо не се бе случило. Не! На ръката ми бе закачен красив накит, който си Алжерно пази и до сега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Konstantin Fotis Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...