От дълги години пътувам. Преди петнадесет, избрах първата си дестинация и със събираните трудно пари, купих билета си за влака. От тогава, не съм се установявал никъде за повече от три дни. Това е правилото ми. Избирам, качвам се, пътувам, слизам, пребивавам и после отначало. Не ми омръзва. Нови хора, традиции, природа, чист въздух, млади, стари хора, непознати лица, неизказани истории…
Сядам на поредната недокосната от мен пейка. Наслаждавайки се на красотата, необятният хоризонт, слънцето, малките бели облачета в небето, с кафе, от машината край пътя, в ръка, срещам човек. Никога преди не съм го срещал, именно това обичам в пътуванията. Непознати очи, нечути думи, непонятни разкази, несподелени емоции.
Беше мълчалив. Разчитах по уморените му ръце тежко минало, изпълнен с труд живот, мъка в очите му, стрес и притеснения, които тежат на гърба му.
Говорехме си може би с часове, гледахме се. Разказа ми сякаш шепнешком за децата му, които го напуснали. Две момичета и едно момче. Момичетат ...