Наближаваше осем, вечерта. Аргирът извика Колчо при себе си.
- Чуй, сине! Аз вече съм старичък, а ти има още ного да учиш. В учението е истината. То ше ти отвори път към всичко. Утре рано ше идем при байо ти Данова. Христя де, ти го знаеш. Учен челяк е. Що книги е прочел, що чудо! Да бях и аз на твойте години! Да имаше някой да ми отвори очите.! Ам, такваз ми е съдбата. Цял живот да ода неук и прос. Простотията е по лядете, сине. Понякогаш мож да си ного учен и пак да си прос. Кой не знай да прави селям на другите, за мен не е челяк. Виж мен! Цял живот търса доброто, се не мога да го намера. Чуй, Колчо! Прави добро, за да намериш добро! Дай, да ти бъде дадено! Там, дето минеш, с пръс да та сочат! Ей, туй е челяк, сине. Учи са сине и почит ше имаш от людете! Виж го бая ти Данова! Само добро прави, нищо, че понякогаш добро не види. Щом Алито селям му прави, начи е арен челяк. Искам сине и ти станеш кат него!
- Тейко, туй, що думаш е право. Няма да съжалиш, че си ма зел при тебе. Нек да т ...