Пътят към любовта,  част трета -  Любовта над всичко

                                          Любовта над всичко

   –Да тръгваме! – предложи Емил. –Ще минем през Ловеч да оставиш колата си. Не искам да пътуваме поотделно.

   Караха един след друг и сравнително бързо бяха в Ловеч. Гери премести багажа си в неговата кола и най-после пътуваха заедно.

   Времето стана по-студено, вече прехвърчаха малки снежинки и се удряха в стъклото на колата.

   –Къде отиваме? Още не си ми казал.

   –Ще бъде изненада.

   –Моля те! Искам да знам.

   –Отиваме в Голф-клуб Ибър – намира се до  Долна баня и е на 18 км. от ски курорта Боровец и на 70 км. от София.  Там съм си купил първи етаж на къща. Селището е охраняемо.  

   –Сигурно ти е излязло много скъпо.

   –Всъщност не е. Закупих етажа много изгодно от един англичанин. Остави ми и цялото обзавеждане, което беше направил и за което не искаше нищо.

   –Имал си късмет. Предполагам, че е ново строителство.

   –О, да! Къщите си приличат и са строени модерно и красиво. Но сама ще се убедиш.

   Гери се замисли. Какво я караше да вярва на Емил толкова много? Дали красивото лице, подкупващата усмивка или усетът му за мярка и етичност. Може би всичко това и още много неща, които в тоя момент не можеше с точност да определи. В съзнанието ѝ минаваше и мисълта, че той е имал три неуспешни брака. Това си беше притеснително, но Гери бързо отхвърляше тази мисъл. Дори го оправдаваше. Какво пък, бил е честен и е поемал отговорност, друг е въпросът, че не се е получило. А може би е трябвало да срещне нея, за да бъде щастлив. В известен смисъл това я ласкаеше, но тя бързо отхвърли и тази мисъл.

   И двамата замълчаха. Емил пусна лека музика. Пееше Кайрат Нуртас, а песента беше „Сені сүйем“. Много красива песен. Гери я беше намерила с превод. Нуртас е от Казахстан. За него беше чела, че е един от най-богатите певци в родината си и е особено популярен в Китай.

   –У нас е малко известен, но има много хубав глас.

   Емил се съгласи с нея.

   В колата беше топло, пътуването беше приятно и въпреки това Гери се чувстваше изморена. Цял ден напрежение, но Емил я увери, че не остава много. Най-после пристигнаха. Вече беше тъмно. Къщата изглеждаше прекрасно. Така ѝ се сториха и останалите къщи в селището, доколкото успя да ги види в тъмнината.

   Той отключи и влезнаха в обширен хол, който в едната част бе пригоден за кухня. Емил я покани да разгледа другите стаи. От двете страни на хола имаше по една спалня и всяка от тях беше с отделен санитарен възел.

   –Чудесно е! И обзавеждането е много красиво!

   –Къде искаш да се настаниш? В коя спалня? А бихме могли и в една –  засмя се Емил.

   –Да не избързваме. Да вечеряме и да спим. Стана много късно.

   Добре, че купиха готова храна от София. Въпреки умората, вечерята мина оживено. Емил разказваше забавни истории от живота си толкова артистично, че Гери се смя от сърце. След това си пожелаха лека нощ.

   –Ако нещо ти е необходимо, може по всяко време да ми се обадиш.

   –Благодаря ти! Лека нощ и да ме сънуваш! – подхвърли Гергана на шега, но Емил много сериозно заяви, че непременно ще я сънува.

   Гери с удоволствие си облече пижамата, даде климатика на нощен режим и се отпусна в широката спалня. Заспа много бързо. След около час се пробуди за малко. Беше тихо и спокойно. Дали и той спи? Тази мисъл мина през съзнанието ѝ за кратко и отново заспа. Тогава го сънува. Сънят беше еротичен. Емил беше толкова красив. Цялото ѝ тяло го желаеше. Тръпката беше неописуема и точно когато я взе в обятията си, се събуди. Жалко, всичко хубаво в живота ѝ се е проваляло. Даже ѝ в съня. Убедена беше, че няма да заспи. Искаше да е близо до него. Тогава почувства, че този път всичко ще е различно, че животът ѝ ще се промени и няма да бъде скучен и еднообразен както досега. Бавно стана и се отправи към неговата спалня. Влезна тихо и легна до него. Може би се беше събудил от влизането, а може би я беше чакал. Това нямаше значение. Тя го желаеше нежно, силно страстно, нетърпимо. Знаеше, че и той я иска. Нощта беше тяхна.

   –Скъпа, единствена моя!

   Повече думи не бяха необходими. Тялото ѝ отговори на прегръдката му и тя изпита всичко онова, което беше чакала и търсила напразно досега.

   След случилото се заспаха прегърнати.

   Следващите два дена бяха вълшебни. Тръгнаха си щастливи с обещанието да не се разделят. Щеше да ѝ бъде трудно да намери учителско място във Велико Търново, но това са подробности, важното е, че ще бъдат заедно задълго, а може би завинаги.

                                           Мария Мустакерска