За тази чужда земя знаем от карти и описания, които са правели моряците и мореплавателите от Акреим. Те я нарекли Норголен и писали за пръв път за нея през 1386 година от първото летоброене, когато мореплавателите от Рондейл - Харн и Бретилен тръгнали на запад, през Великото море и достигнали бреговете на нови земи.

    Пред тях се открил един нов пейзаж, не виждан до сега. Той бил скалист и доста мрачен. Това ги уплашило и не посмели да слязат там.  Плували в продължение на 2 дни, но брега край тях все така скали.

   -Какво е това прокълнато място?

  -Не знам, Харн, но прилича на леговището на самия Анур. – казал Бретилен и продължил да гледа скалистия бряг. Като че някаква зла сила живее там.

    На третия ден, призори, силен глас разцепил въздуха.

   -ЗЕМЯААА!

   Всички излезли на борда разбудени от крясъците на моряка и се взрели в гъстата мъгла. Пред тях вече не се виждали черните планини, а от гъстата мъгла изплувал равен пейзаж. След още няколко минути те съзрели, че пейзажа не е съвсем равен, а е покрит с гора.

   -Вижте гора! – извика някой на борда.

  -Сигурно ще е пълна с дивеч. Трябва да слезем тук и без това не сме яли нещо свясно от дни. Само сухари, вече не ми се вкусват тия сухи питки.

  -Не, трябва да проучим първо. – каза Харн и продължи да се взира в гората на брега.

   Колкото повече се приближаваха, толкова по-странни изглеждаха дърветата. Когато се приближиха достатъчно и мъглата не пречеше на видимостта, видяха, че дърветата са сиви, като че са покрити с някаква пепел.

   Въпреки притесненията си, мореплавателите подтикнати от глада, който бе надвиснал над тях, слезли на брега. Там за тяхна изненада те открили странни плодове, които били доста вкусни. След като похапнали решили да разучат терена, но не навлизали навътре в гората от страх. Не знаели какво ги очаква там, за това продължили по брега. Така вървели доста време и изведнъж видели огромна долина пред тях. Тя стояла в полите на черните планини, които видели по-рано.

   -Да се връщаме. Усещам, че нещо зло живее тук. – казал Бретилен и заповядал на всички да се връщат в кораба.

   -Прав си, като че някакъв зъл шепот носи вятъра.  Някой определено не иска да бъдем тук, допълнил Фил и се съгласил със заповедта да се върнат на кораба.

   На връщане всичко било нормално, като че нищо живо нямало. В един момент измежду сивите дървета излезли няколко странни същества, покрити с наметала и качулки. Те били въоръжени с лъкове и обградили групата.

   -Мръднете ли, ще усетите стрелите ни! – Казал един, който явно бил главния. – Кои сте вие и какво търсите по нашите земи?

  -Дочухме легенди за стар остров на запад и тръгнахме да го търсим, отговори му Харн. - Идваме от Акреин, източните земи, а аз съм Харн, син на Хирл, принц на Рондейл.

   Като изрече това елфите свалиха оръжията си. Те бяха чували за изтока и поддържаха чести връзки с елфите там, но за хората не знаеха почти нищо.

   -Приличате много на хората от град Ларк, но изглеждате  по-примитивни от тях, каза отново главатаря на елфите.

   Така премина първата стъпка на новата земя. Пред откривателите сега стоеше един нов свят, който предстоеше тепърва да бъде проучен. Елфите нямаха нищо против, само ги предупредиха да внимават, защото острова не е приветливо място и крие много опасности.

   Изминаха много години, докато още мореплаватели и хора тръгнаха, към новооткрити земи. Така постепенно се създадоха много градове по източното крайбрежие на острова. През 1398 от първото летоброене, бяха създадени 3 нови колонии: Торас, Еру и Лумиел. По-късно през 1401 бе създаден Ролиния и така постепенно се заселиха западните брегове.

   Всичко вървеше доста добре, като че ли новите земи бяха по-спокойни от дивия изток. Това обаче беше бързо опровергано. След като през 1420 армия от гоблини прекосиха реката и идвайки от север нападнаха град Торас. Оказа се, че севера не е въобще миролюбив. Там живееха гоблини, троли , а в планина Алон дори се говореше, че спял зъл дракон. Всъщност, дракони живеели на остров Дарго в Морето на Енлил. Те били мъдри и знаели много, все пак съществували от много отдавна и били видяли много.

   Преди години, Норголен не било това, което е сега, а едно доста по-приятно място с гори, много животни и мир. Един ден, обаче, Анур атакувал Западната земя със своите орди и го опожарил. Превзел го и поробил всички местни жители, които били основно елфи. Така в продължение на 20 години, той държал Норголен, докато един ден драконите не решили, че трябва да го прогонят, но това е друга история, която ще разкажа по-нататък.