Ани отвори с мъка очите си. О, не, беше почти 9 часА, а вече трябваше да се е заела със задачите за деня. И това силно главоболие... Какво й ставаше? Вече втора седмица не можеше да спи нормално. Сънуваше странни сънища- тесни улици, хора без лица, минаващи покрай нея... И сутрин я мъчеше страхотно главоболие. Стана набързо, облече се и се зае със събирането на багажа си. Отново трябваше да се мести. Командировките и честата смяна на местоработата на приятеля й Бен вече бяха прекалени. Това ли беше цената да е материално осигурена, а Бен да получи така желания пост на Регионален мениджър? Ани не издържаше. Отново преместване, нови хора, нов град... Идваше й в повече. А и отношенията й с Бен бяха обтегнати напоследък. Той беше все по-изнервен, връщаше се все по- късно от работа, нямаше време за Ани и любовта някак си се изгуби в забързаното му ежедневие. Ани не успяваше да си намери постоянна работа и нови приятели заради честото преместване и се чувстваше ненужна, самотна и напрегната. Реши се да потърси помощта на невролог, но се отказа от лечението с "упойващите" хапчета, както тя ги наричаше. Те я правеха неадекватна и забавяха прекалено много нормалните й реакции. А сега- отново преместване в друг град! Обмисляше сериозно връзката си с Бен, питаше се не може ли всичко да е по- различно и просто, и разбира се- къде изчезна любовта? Бен се беше превърнал в работохолик за една година и тя общуваше с него все по- рядко. Разговорите им се превърнаха в кратки беседи около ежедневните теми, а " разтоварването" вечер включваше безброй коктейли и размяна на фалшиви усмивки с непознати хора. Ани не понасяше това позиране- беше някак си пресилено, безсмислено и... фалшиво. А сега като че ли и любовта й с Бен се превърна в нещо фалшиво. Не, трябваше да сложи край, дори и решението й да беше раздяла.
Далечният звън на телефона откъсна Ани от мислите й.
"Ало?" - каза тя някак уморено.
"Здравей, мила!" - беше Бен." Готова ли си вече с багажа? Ще дойда да те взема след 30 минути".
Тя не беше готова, но просто каза:
"Добре, скъпи, ще съм готова след половин час."
Последва " Добре" и прекъсване на връзката.
Просто разговор. Въпреки нежното обръщение по жицата не премина любов. Беше просто като разговор между далечни роднини.
Самотата и напрежението обзеха сърцето й и тя зарови лице в ръцете си. Неудържимо и на глас Ани плачеше с тези дълго стаявани горчиви сълзи.
"Какво стана?" - говореше си тя сама на себе си на глас."Къде изчезна любовта? Нима това е щастието? Не искам никакви пари, а просто любов!"
Думите заседнаха в гърлото й и се превърнаха в хлипане.
Ани не знаеше колко време е прекарала в това състояние, но като че ли след 5 минути на вратата се позвъни. Тя се изправи, отиде на пръсти до входната врата и плахо погледна през шпионката. Дъхът й спря - беше Бен! О, Господи, той щеше да я види в това състояние и щеше да разбере, че е плакала. Сякаш усетил нейното присъствие през масивната врата, Бен каза: "Ани, отвори! Знам, че си вътре!". Сърцето й започна да бие учестено и тя неволно изхлипа. Изражението на Бен отвън се промени, сякаш разбра за нейното настроение. Тя се престраши и отключи вратата.
"Какво има?" - попита Бен. - "Още ли не си готова с куфарите?"
Ани се разгневи. Как можеше да е толкова безчувствен и арогантен? Да я пита дали е готова, когато всичко около нея и вътре в сърцето й беше така объркано?
Тя пое дълбоко дъх. Трябваше да се изправи срещу него, да му каже в очите колко нещастна е била в самотните нощи, колко безсилна и уморена е от неговото отсъствие и безкрайното пренася на куфарите. Беше уплашена, изнервена, отвътре всичко бушуваше в нея и трепереше, но събра цялата си смелост и му каза с уверен глас:
"Бен, не искам повече да се местя! Уморих се! Оставих всичките си приятели, чаках те толкова нощи самотна, напусках работа след работа и се жертвах за теб! Но вече не! Искам да обърна повече внимание на себе си и да имам мъж до мен, който ме обича и цени, а не обсебен от работата си! Съжалявам!"
Тя се обърна, но за един кратък миг успя да забележи вцепененото изражение на приятеля си.
Ани тръгна с привидна увереност и спокойствие към кухнята, но сърцето й биеше до пръсване. Въпреки напрежението, за миг усети гордост от смелите думи, които току-що изрече и които напираха в нея от месеци насам. Започна безразборно да вади кухненските прибори от куфарите и да ги подрежда обратно на старите им места. Това донякъде успя да я разсее.
След минута се чуха стъпки в коридора и хлопването на външната врата. Бен си беше заминал.
Следва продължение...
© Цветелина Янкова Todos los derechos reservados