Денят беше… денят беше… денят – има ли значение кой ден беше? Беше някъде към края на август, когато слънцето пече по възможно най-безмилостния начин и се скрива чак късно вечерта. Та, именно в една от тези мегагорещи вечери, докато си седях безцелно пред компютъра и си пиех биричката съвсем целево (с цел напиване, разбира се), ми иззвъня телефонът – за уточнение – GSM-а. Погледнах дисплея - беше така нареченият ми „шеф”. Реших да вдигна, естествено. „Имам работа за утре” – вика, аз му казвам: „Добре - дай адрес”. Каза ми адреса и уточни, че работата е много и няма да може да се свърши за един ден, също така спомена, че ще изпрати още трима души освен мен. Странно, обикновено праща мен и още един човек, а този път цели четири човека за един адрес? Както и да е – продължих да си пия биричката.
Сутринта беше доста хладна, наложи се да си взема и връхна дреха, макар да знаех, че след обяд пак няма да може да се диша от жега. Качих се в скапания автобус на градския транспорт и тръгнах към ...