25 may 2011, 22:44

Раната

  Prosa » Cartas
1.4K 0 1
На Г...
Рана... неизлекувана, болезнена, огромна рана, която започва да зараства с времето. И в един момент се появява той, със същата ослепителна усмивка, елегантна походка, пленяващ мирис и... връща всички почти забравени спомени... отваря раната, прави я още по-голяма и болезнена, нетърпима. И мълчи. Не знае какво иска, какво търси, не задава въпроси, не търси отговори. Просто... мълчание. Раздиращо мълчание, което те гони постоянно и не ти дава спокойствие, което идва неканено във всеки твой сън и те кара да се събудиш със сълзи и празно сърце. Което няма обяснение и не дава отговор на нито един глух мой въпрос... тях ги няма.. А раната не зараства.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не предлагаш решение на проблема. Това прави импресията много силна, но и същевременно трудна за коментиране. На мен също не ми е присърце.
    Все пак мисля, че ако не задаваш въпроси и не очакваш отговори, раната ще зарасне от само себе си.

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...