heartless-girl (Петя Петрова)
10 10
25.05.2011 г., 22:44 ч.

Раната 

  Проза » Писма
1055 0 1
1 мин за четене
На Г...

Рана... неизлекувана, болезнена, огромна рана, която започва да зараства с времето. И в един момент се появява той, със същата ослепителна усмивка, елегантна походка, пленяващ мирис и... връща всички почти забравени спомени... отваря раната, прави я още по-голяма и болезнена, нетърпима. И мълчи. Не знае какво иска, какво търси, не задава въпроси, не търси отговори. Просто... мълчание. Раздиращо мълчание, което те гони постоянно и не ти дава спокойствие, което идва неканено във всеки твой сън и те кара да се събудиш със сълзи и празно сърце. Което няма обяснение и не дава отговор на нито един глух мой въпрос... тях ги няма.. А раната не зараства.

© Петя Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не предлагаш решение на проблема. Това прави импресията много силна, но и същевременно трудна за коментиране. На мен също не ми е присърце.
    Все пак мисля, че ако не задаваш въпроси и не очакваш отговори, раната ще зарасне от само себе си.
Предложения
: ??:??