Раната
1.4K
0
1
На Г...
Рана... неизлекувана, болезнена, огромна рана, която започва да зараства с времето. И в един момент се появява той, със същата ослепителна усмивка, елегантна походка, пленяващ мирис и... връща всички почти забравени спомени... отваря раната, прави я още по-голяма и болезнена, нетърпима. И мълчи. Не знае какво иска, какво търси, не задава въпроси, не търси отговори. Просто... мълчание. Раздиращо мълчание, което те гони постоянно и не ти дава спокойствие, което идва неканено във всеки твой сън и те кара да се събудиш със сълзи и празно сърце. Което няма обяснение и не дава отговор на нито един глух мой въпрос... тях ги няма.. А раната не зараства.
Рана... неизлекувана, болезнена, огромна рана, която започва да зараства с времето. И в един момент се появява той, със същата ослепителна усмивка, елегантна походка, пленяващ мирис и... връща всички почти забравени спомени... отваря раната, прави я още по-голяма и болезнена, нетърпима. И мълчи. Не знае какво иска, какво търси, не задава въпроси, не търси отговори. Просто... мълчание. Раздиращо мълчание, което те гони постоянно и не ти дава спокойствие, което идва неканено във всеки твой сън и те кара да се събудиш със сълзи и празно сърце. Което няма обяснение и не дава отговор на нито един глух мой въпрос... тях ги няма.. А раната не зараства.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Петрова Всички права запазени
