Умърлушено момче седи. Може би мисли, а може би отвътре нещо го гори.
- Хей, момче, събуди се, усмихни се.
- Кой си ти, по дяволите?
- Известен съм, познаваш ме.
- Аз не те познавам защо говориш с мен, какво искаш?
- Искам да ти помогна.
- Просто ей така, искаш да ми помогнеш?
- Да, какво лошо има?
- Да бе, и къде е уловката?
- Няма уловка, просто сделка.
- Какво искаш от мен - нямам нищо, нямам пари, нямам приятели?
- Искам да удариш просто силно земята.
- Ха, това го мога.
- Знам, просто удари.
- Силно ли?
- Колкото сила имаш.
Момчето удари силно, все едно си представяше земята като
най-омразния му човек в живота, като най-лошия човек на света и затова
не го и заболя.
- Браво, момчето ми.
- Доволен ли си?
- Определено. А ти?
- Олекна ми. Искам пак!
- Вече не съм ти нужен. До скоро.
- Но почакай, кой си ти все пак?
- Не ме ли позна? Аз съм АГРЕСИЯТА.