16 дек. 2007 г., 21:07

Ранно запознанство

Проза

1K 0 2

Умърлушено момче седи. Може би мисли, а може би отвътре нещо го гори.
- Хей, момче, събуди се, усмихни се.
- Кой си ти, по дяволите?
- Известен съм, познаваш ме.
- Аз не те познавам защо говориш с мен, какво искаш?
- Искам да ти помогна.
- Просто ей така, искаш да ми помогнеш?
- Да, какво лошо има?
- Да бе, и къде е уловката?
- Няма уловка, просто сделка.
- Какво искаш от мен - нямам нищо, нямам пари, нямам приятели?
- Искам да удариш просто силно земята.
- Ха, това го мога.
- Знам, просто удари.
- Силно ли?
- Колкото сила имаш.
Момчето удари силно, все едно си представяше земята като
най-омразния му човек в живота, като най-лошия човек на света и затова
не го и заболя.
- Браво, момчето ми.
- Доволен ли си?
- Определено. А ти?
- Олекна ми. Искам пак!
- Вече не съм ти нужен. До скоро.
- Но почакай, кой си ти все пак?
- Не ме ли позна? Аз съм АГРЕСИЯТА.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Проза 3.7K 5.0

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Проза 2.2K 5.0

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Проза 4.3K 5.0

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Проза 2.6K 5.0

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...