19 ene 2020, 7:48

Раздяла

  Prosa » Cartas
1.1K 0 0
1 мин за четене

Раздяла…Още ми е трудно да асимилирам какво се случи вчера, мила. Аз ли бях виновен, ти ли не ме разбра…Защо човек трябва да бъде себе си, защо трябва да изрича думи сякаш излезли от устата на друг…

А всичко беше толкова хубаво…преди.Обичахме се, обещавахме си пътят ни да бъде осеян само с рози, но забравихме, че те имат и бодли… Малки, но болезнени бодлички. Като думите, които си казахме вчера, те прорязват като малки ситни стъкълца забити в дланите, виждат се капчиците кръв…Капчиците кръв от нашите сърца…Не мисля, че съм виновен, та аз те обичам, но….не можах да приема упреците, че не съм всеотдаен, че обичам може би друга…Нима не си спомняш, цветята, оставени до пътната врата, вечерните разходки по плажа, гонитбата сред зелените морави…ти може би си забравила, аз не съм. Аз имам памет, и това е сърцето ми..

Раздяла… Тази дума отеква като камбанен звън и цялата ми душа вибрира… тежко ми е да повярвам, че няма да те видя и чуя пак..Това означава отсега нататък да съм сляп и глух…. И все пак ще запазя някакво частица от мене си, за да се опитам да те намеря пак..може да не си ти, може да е просто една капчица роса, една снежинка, една едва избуяла тревичка.. В тях ще виждам теб, твоята усмивка и знам…че горко ще плача и ще ми олекне, след което ще се усмихна, защото ще имам спомена за теб и за всичко вече било..

Раздяла…

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...