***

Залъгвам жадни устни с отлежала виталност. По пътя ме благославят измамни картини от неизбродени вселени. Пътувам към голотата си с премрежена свенливост и отмятам стъпка по стъпка страстните израстъци на напъпила женственост. Не мога да я обхвана. Постоянно ме изненадва с неочакваните си извивки и скрити съкровища. Тъкмо решавам, че съм картографирала частите на зримото цяло, когато голотата ми се разкрива с още по-голяма виталност. А толкова много имам докато стигна до Там...

Пътувам... Пред мен забулена жена целува детето си...

- Мамо, теб кой те е родил?

- Разбира се, че знаеш кой! Защо ми задаваш този въпрос?

- Ами баба и дядо кой ги е родил?

- Те също са имали майки.

- А техните майки кой ги е родил?

- И те са имали майки.

- А кои са първите майка и татко?

- Знаеш това: Адем и Хава.

- А защо в книгата на християните пише, че първите хора са произлезли от маймуните?

- Знаеш, че това не е вярно.

- Да, но защо пише така?

- Защото понякога забравяме кои са важните неща за нас и строим измамни кули.

- Така по-щастливи ли сме?

- Може би. Но винаги идва момент, в който животът ни показва как да продължим... Бог е милостив!

... Преглъщам думите с болка. Опитвам се да заспя. Забулената ми голота е по-скрита от забрадената осанка на спътницата ми...

Боли ме... Странно ли е, че не се чувствам част от всичко това?!

Докосвам разни неща по пътя си. Хора, предмети, очаквания. Докосвам ги и те се променят... аз също. Капчици дъжд се впиват в отлежалите води на изпепелени стълкновения, а ехото от образувалите се концентрични надежди разплисква безбрежните очертания на нечия друга голота - твоята, нейната, тяхната... Блъскам се в погледи, в древни души, в храмове, издигнати да възхваляват необозримото. Променям се. И другите се променят... и остават същите. Голотата ми се разлага в измамна доверчивост и обсебено се забулва... в дрипи... съшити с благоразположението Ти.

07.05.08

Пловдив