Kalia1117 (Лили Вълчева)
740 2824
13 mar 2016, 0:54  

...Разговори на любовта...(1) 

  Prosa » Relatos
683 0 18
1 мин за четене

...Разговори на любовта...(1)

 

***

Двама влюбени си говорят по време на тържеството за рождения ден на най-добрата им приятелка, докато са в кухнята и подготвят тортата, за да може да се духнат свещичките. Но двамата влюбени не може да са заедно пред останалите, само те знаеха какво чувстват и какво преживяват. И в очите на двамата се четеше цялата болка.Тя беше на път да се разплаче, а той гледаше надолу с наведена глава. Ето какво си казаха и как си казаха обичам те, без да си го кажат:

- Каква красива торта! - възкликна тя след като запалиха свещите.

- Да, хубава е... - отвърна той и взе чинията с тортата в ръцете си, за да я занеса в дневната при рожденичката и всички останали.

- Дано се сбъднат всичките и желания! Нашата Лора го заслужава! - сподели тя и го погледна. Той също я погледна и отговори:

-Да, така е... също така дано се сбъднат всичките твои желания!

След това и двамата мълчаха няколко секунди, но от съседната стая се чуваше мелодията на тяхната песен. Тя му благодари с влюбен, влажен и дълбок поглед.

-Знаеш ли?! – продължи той-Казват, че когато човек си пожелае нещо със всичката сила и вяра, Господ и вселената се наговарят, за да може това желание да се сбъдне без значение колко време ще им отнеме...

-А, аз мога ли да си пожелая нещо сега? - попита тя със същият поглед.

-Да, разбира се - каза той.

Тя затвори очи и тежко въздъхна, защото едва можеше да си поеме дъх от сълзите, които напираха да излязат. След което изрече своето желание:

-Аз желая силно...!- тогава тя замълча няколко секунди, отвори очи и погледна към него. Той и върна погледа. Така те си казаха всичко, което имаха да си кажат тази вечер.

***

 

 

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Искрени благодарности!!!...Благодаря...
  • Интересен поглед. Може да се развие, да стане интересно, грабващо, завладяващо произведение. Един велик наш писател бе написал - твореца твори, когато има горчилка в него и тогава се получават най-добрите неща. Пожелавам ти успех и дръзновение.
  • Благодаря ти от сърце Йоанче! В момента за мен двама влюбени винаги трябва да са зеедно, но не винаги е било така...преди не го вярвах.И трябва да са заедно, защото дори тогава, когато не бива да са заедно и не са, те са заедно в сърцето си и дълго няма да издържат, а ако не бива даа са заедно живота няма да ги срещне влюбени.Но живота изпитва всички влюбени, та той изпитва и тези които не са...и това е тяхното изпитание, а засега ще го запазя за себе си, със времето ще разбереш
  • Лили, радвам се на наивността, лекотата, дълбочината в погледа ти към света. За редакция мога да предложа услугите си, за дребните неща, другото е въпрос на стил, и развитие. Ако се вглеждаш в себе си и искаш, с времето ще ставаш по-добра, убедена съм. Дори само ако искаш да изразяваш себе си, няма как да не напредваш с четене и с писане. Усещай кои са големите идеи и ги развивай. После прозата винаги се нуждае от редакция и съкращения (за поезията не се наемам да говоря ) Да я посрешиш (любим ми израз от Ани тук) преди срещата с читателите. Така или иначе, получава се живот. При теб има живот, а това е хубаво. Извинявам се за дължината на коментара... Любопитно ми е защо двамата влюбени не може да са заедно пред другите
  • Калия, от прочетените коментари и от творбата ти, разбира се, ми става ясно, че ти се харесваш такава, каквато си. И не видях и намек, че искаш да постигнеш повече от това. Правописът ти е под всякаква критика, пълно е с елементарни грешки, които са срам и за петокласник! Мислите ти са непоследователни и объркани и лично на мен творбата ти не ми въздейства по никакъв начин. Веднъж съм ти писала критичен коментар и твоите читатели скочиха да те защитават. Това е хубаво, но сега и те вероятно са наясно, че е нямало защо. Стегни се, момиче! Не може да правиш такива елементарни правописни и пунктуационни грешки и да очакваш да те вземаме сериозно. Разбирам, че си във възрастта на любовта и това е прекрасно, но освен от любов от нищо друго ли не се вълнуваш? Специално това разказче ми прилича на откъс от евтин булеварден роман с високо захарно съдържание! Ако наистина ти се пише, пиши, но пиши интересно, честно и си проверявай изреченията за строежа и дължината им, повторенията и яснотата.
  • Ирен съгласна съм с това което каза, по-въздействащо ще е. В случая обаче аз предавам случката чрез техният разговор, а моите думи и описания минават на втори план. Затова това е заглавието на текста-"Разговори". Но мога да кажа, че в следващите разговори, защото това е цикъл от разговори, това малко ще се промени, защото със времето ще разкривам все повече от личността им със моите думи и когато двамата влюбени спрат да говорят във тези си случки, тази творба от разговори ще приключи.
    Благодаря ти да начина да се изразиш.
    Естествено, че искам да развълнувам читатели си, но сама го каза-моите читатели те, тези които ме приемат със дефектите и качествата ми, които в своята критика ще кажат и доброто и лошото, тези които и на мен ще въздействат, защото има много читатели тук, които ме четат, но не ме четат защото искат да ме прочетат. И за мен те не са моите истински читатели. Благодаря ти за коментара. Добре ми подейства.
  • Аз лично мисля-За какво да си усложняваме допълнително живота, който вече е достатъчно сложен?Нещата понякога са сложни, понякога прости и ние си избираме как да реагираме. Има много по-важни неща в живота и всеки с приоритети си?

    Много ми е чудно едно нещо?Защо изобщо ме четете след като не ви харесвам,не провокирам емоции във вас,нито ми вярвате,нито ме уважавате!?Изкажете си мнението веднъж,два пъти,три пъти, но не висете при мен на всяка публикации.Нямам против, нито право да ви забраня да критикувате и не искам да го правя, но като имате да кажете и нещо добро също не мълчете, говоря на теб Любо.Следкато есето ми те е учудило или впечатлило,кажи го.Голяма работа,че нищо друго мое не харесваш.Не идвайте само да съдите хората , макар много хора да могат да правят само това. Аз не натрапвам мнението си на хората, но очаквам същото отношение. Когато нещо ме дразни го казвам, но спокойно и със добър тон. И не си губя времето да повтарям едно и също. Но всеки решава за своето време.
  • Аз лично мисля-За какво да си усложняваме допълнително живота, който вече е достатъчно сложен?Нещата понякога са сложни, понякога прости и ние си избираме как да реагираме. Има много по-важни неща в живота и всеки с приоритети си?

    Много ми е чудно едно нещо?Защо изобщо ме четете след като не ви харесвам,не провокирам емоции във вас,нито ми вярвате,нито ме уважавате!?Изкажете си мнението веднъж,два пъти,три пъти, но не висете при мен на всяка публикации.Нямам против, нито право да ви забраня да критикувате и не искам да го правя, но като имате да кажете и нещо добро също не мълчете, говоря на теб Любо.Следкато есето ми те е учудило или впечатлило,кажи го.Голяма работа,че нищо друго мое не харесваш.Не идвайте само да съдите хората , макар много хора да могат да правят само това. Аз не натрапвам мнението си на хората, но очаквам същото отношение. Когато нещо ме дразни го казвам, но спокойно и със добър тон. И не си губя времето да повтарям едно и също. Но всеки решава за своето време.
  • Че кой казва, че има какво да криеш? Но предполагам, че когато публикуваш имаш желание да стигнеш някъде по-надълбоко в душевността на читателите си. Да ги развълнуваш и докоснеш. Смисълът на текста няма как да не е ясен, защото ти си го написала - ". Ето какво си казаха и как си казаха обичам те, без да си го кажат:" Да убедиш читателите, че зад диалога се крие неизказаното "Обичам те" би било по- въздействащо.
  • Но защо да се пазя какво публикувам...аз няма какво да крия, показвам се каквато съм открита, искрена ,импулсивна и емициална прекалено понякога...защо ми е да пазя или да се вписвам в даден определен образ, който хората са си създали или си създават за мен, същата съм с хората, който ме познават и такива които не, аз съм си аз и това е...не обичам да си поставям граници, но това не значи че не съм самокритична,напротив просто намирам баланса за себе си.Човек да бъде себе си,да бъде истински не в това да се вписва в образ или пък да застава зад една крайност или друга...За какво? За какво ни служи ?Всеки един случай за мен е различен и уникален и реагирам според това.Веднъж пиша за Паскал ,но друг път разказвам преживяни случки ,прекалено лични и са по прости на изказ, но това не значи че не идват от един човек,едното не изтрива автоматично другото,не сме роботи,та да е само "или-или".Ние сме" и-и", и за това света и ние хората сме сложни, но всеки избира сам как да си усложни живота.
  • Когато човек прочете този текст и "Човекът - мислеща тръстика", не може да не се запита "Това един и същ автор ли е?". Нищо общо между тях. Различен стил, различен изказ, за правописни и граматически грешки да не говорим, въпреки, че и в есето има няколко дребни правописни грешки, които на общия фон от публикуваното досега от теб, може да се игнорират. Та се питам; "Коя е истинската Калиа?".
    Казвал съм ти го и преди, (а ето, че не е само мое мнение) - наистина не е зле да се вслушаш в съветите и да преглеждаш нещата си преди да ги публикуваш.
  • Ясен е смисълът на текста ти, Лили, но не е поднесен въздействащо. Не мисля, че горното е художествено произведение. Под всякаква критика е...
  • Роси, казвам ти благодаря за това което каза наистина.Благодаря ти за това че обърна внимание на грешките ми. За мен това е важно. Но аз имам един въпрос към теб: остави грешките на една страна и ми кажи, всъщност успя ли да вникнеш в смисъла на текста?
  • колко съм прочела и колко чета, нито пък на каква аудитория давам писаното от мен преди да го публикувам. Със сигурност съм прочела много повече от своите връстници и от някои възрастни дори и никога не съм спирала и няма да спра, но това не е състезание за мен....просто обичам да чета и чета...за какво ми да се състезавам с други? Благодаря за критиката още веднъж.
  • Лили, прочети си коментара още веднъж. Явно си пишеш с грешки.
  • Роси, права си за пълния член, но това е нещо което може винаги да се оправи, за това човек се учи от грешките, но няма как да се учи от тях, ако ги дава на другите да му ги поправят или просто не ги допуска.Невъзможно е ученето без грешките.Благодаря ти за тази критика и се извинявам за грешката, която наистина е непростима. Ще я оправя. Колкото до объркването на времената, да неправилен е изказа, но за нещо съм го написала така. Определени неща искам да внуша със играта на време в тази история. Като например това, че времето в което се случва и разказва историята не е от значение и е важен определения момент, но ако и това дразни ще го оправя.Не сме решили да публикуваме и да се регистрираме тук за да бъдем перфектни, то никъде в живота и никога не бива да сме такива.

    Не съм обаче съгласна с другите неща, които каза. Определено, човек който пише трябва много да чете и да пише, просто защото таланта е само 10процента от това което прави. Много труд трябва! Но ти няма как да знаеш
  • Лили, защо тук си членувала - "...за рожденият ден"? По-долу също има неправилно членуване. Освен това има объркване на времена. Мисля, че засега трябва повече да четеш и да учиш, а написаното да го даваш първо на близките ти - за мнение и редакция. Прибързаното публикуване тук не е най-доброто ти решение, според мен.
Propuestas
: ??:??