13.03.2016 г., 0:54  

...Разговори на любовта...(1)

870 0 17
1 мин за четене

...Разговори на любовта...(1)

 

***

Двама влюбени си говорят по време на тържеството за рождения ден на най-добрата им приятелка, докато са в кухнята и подготвят тортата, за да може да се духнат свещичките. Но двамата влюбени не може да са заедно пред останалите, само те знаеха какво чувстват и какво преживяват. И в очите на двамата се четеше цялата болка.Тя беше на път да се разплаче, а той гледаше надолу с наведена глава. Ето какво си казаха и как си казаха обичам те, без да си го кажат:

- Каква красива торта! - възкликна тя след като запалиха свещите.

- Да, хубава е... - отвърна той и взе чинията с тортата в ръцете си, за да я занеса в дневната при рожденичката и всички останали.

- Дано се сбъднат всичките и желания! Нашата Лора го заслужава! - сподели тя и го погледна. Той също я погледна и отговори:

-Да, така е... също така дано се сбъднат всичките твои желания!

След това и двамата мълчаха няколко секунди, но от съседната стая се чуваше мелодията на тяхната песен. Тя му благодари с влюбен, влажен и дълбок поглед.

-Знаеш ли?! – продължи той-Казват, че когато човек си пожелае нещо със всичката сила и вяра, Господ и вселената се наговарят, за да може това желание да се сбъдне без значение колко време ще им отнеме...

-А, аз мога ли да си пожелая нещо сега? - попита тя със същият поглед.

-Да, разбира се - каза той.

Тя затвори очи и тежко въздъхна, защото едва можеше да си поеме дъх от сълзите, които напираха да излязат. След което изрече своето желание:

-Аз желая силно...!- тогава тя замълча няколко секунди, отвори очи и погледна към него. Той и върна погледа. Така те си казаха всичко, което имаха да си кажат тази вечер.

***

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Искрени благодарности!!!...Благодаря...
  • Интересен поглед. Може да се развие, да стане интересно, грабващо, завладяващо произведение. Един велик наш писател бе написал - твореца твори, когато има горчилка в него и тогава се получават най-добрите неща. Пожелавам ти успех и дръзновение.
  • Благодаря ти от сърце Йоанче! В момента за мен двама влюбени винаги трябва да са зеедно, но не винаги е било така...преди не го вярвах.И трябва да са заедно, защото дори тогава, когато не бива да са заедно и не са, те са заедно в сърцето си и дълго няма да издържат, а ако не бива даа са заедно живота няма да ги срещне влюбени.Но живота изпитва всички влюбени, та той изпитва и тези които не са...и това е тяхното изпитание, а засега ще го запазя за себе си, със времето ще разбереш
  • Лили, радвам се на наивността, лекотата, дълбочината в погледа ти към света. За редакция мога да предложа услугите си, за дребните неща, другото е въпрос на стил, и развитие. Ако се вглеждаш в себе си и искаш, с времето ще ставаш по-добра, убедена съм. Дори само ако искаш да изразяваш себе си, няма как да не напредваш с четене и с писане. Усещай кои са големите идеи и ги развивай. После прозата винаги се нуждае от редакция и съкращения (за поезията не се наемам да говоря ) Да я посрешиш (любим ми израз от Ани тук) преди срещата с читателите. Така или иначе, получава се живот. При теб има живот, а това е хубаво. Извинявам се за дължината на коментара... Любопитно ми е защо двамата влюбени не може да са заедно пред другите
  • Калия, от прочетените коментари и от творбата ти, разбира се, ми става ясно, че ти се харесваш такава, каквато си. И не видях и намек, че искаш да постигнеш повече от това. Правописът ти е под всякаква критика, пълно е с елементарни грешки, които са срам и за петокласник! Мислите ти са непоследователни и объркани и лично на мен творбата ти не ми въздейства по никакъв начин. Веднъж съм ти писала критичен коментар и твоите читатели скочиха да те защитават. Това е хубаво, но сега и те вероятно са наясно, че е нямало защо. Стегни се, момиче! Не може да правиш такива елементарни правописни и пунктуационни грешки и да очакваш да те вземаме сериозно. Разбирам, че си във възрастта на любовта и това е прекрасно, но освен от любов от нищо друго ли не се вълнуваш? Специално това разказче ми прилича на откъс от евтин булеварден роман с високо захарно съдържание! Ако наистина ти се пише, пиши, но пиши интересно, честно и си проверявай изреченията за строежа и дължината им, повторенията и яснотата.

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...