РАЗХОДКА
По обяд есенната мъгла и облаците, които покриваха плътно през последните дни градчето, изведнъж се стопиха и белият свят бе огрян от слънце. Четях в леглото, когато майка ми ме повика на терасата. Веднага се облякох и радостен излязох на навън. В хубави дни обичах да вървя повече, затова се отправих към турската крепост, разположена на един хълм накрай Силистра. Радвайки се без никаква мисъл на слънцето и на топлия, рядък за сезона ветрец, прекосих целия град.
Макар и леко облечен, взех да се потя и съблякох горнището си, а щом качих стълбите към укреплението и седнах на любимата си пейка с изглед към града, бях вече вир вода. Свих си цигара и запуших с поглед, зареян надолу.
След малко чух, че някой върви към мен и се обърнах. Беше висок човек, около седемдесетгодишен, с бяла къса коса и големи очила, който поразително приличаше на един мой преподавател от университета. Той спря на няколко крачки от мен и каза съвсем приветливо:
- Младежо, гледам те седнал на тази пейка с ци ...