Разказ за дивите и дивите по душа
2-ра част
На път за физкултурния салон класната на съседната паралелка ме засече и учтиво ме помоли да отнеса досието на едно момиче, което се намирало в стаята по изобразително изкуство. Заизкачвах се наобратно с пуфтене, заради поразителната болка в крака, и любопитно погледнах, на кого принадлежеше този документ. Екатерина Евтимова. „Боже!“ помислих си, „Тая ли?! Господи, не отново.“ Катето беше едно момиче, което би могло да се впише в мечтите на много момчета. За мен тя беше силикон, целулит и дълга руса коса, която противно на много блондинки, които се обиждат, че ги смятат за тъпи, та си беше същинска куха лейка. Имаше писклив глас и… се плашеше от мен. Не знам как да го обясня. Дали беше заради късата ми коса, вследствие на която винаги нервно прокарваше пръсти през своите руси кичури, сякаш за да се увери, че нейните са си още на мястото, или заради импулсивния ми характер, идея си нямам, но всеки път щом ме видеше, почваше да пищи. Беше доста ...