Разказ за малката принцеса

Преди много, много години съществувало едно господарство  – Царство на насилника. Дворецът бил изграден от камъни и тъй като прозорци нямало, светлина не стигала до него. Стените били боядисани в тъмни краски, в пълен синхрон с тягостното, потискащото и мрачно настроение на обитателите. Замъка се живеели царят, неговата жена и малкото им момиченце. Господарят носил името Насилник, бил жесток и коравосърдечен,  хитър и манипулативен,  без чувство за вина,  който страдал от алкохолна зависимост. Царицата, се казвала – Жертва. Тя била нерешителна,  плаха с ниско самочувствие и с огромно чувство за вина. Насилник и Жертва си имали едно чудно хубаво момиченце,  което кръстили Наблюдателна. Детенцето било за чудо и приказ с дълги руси косички и пъстри като дъгата очички. С чисто и добро сърце. Но съдбата отсъдила на детето не лека съдба.  
Един ден както си играело в замъка дочуло викове. Затичало се и какво да види баща и удрял и блъскал майка и. Наблюдателна била доста малка,  за да разбере какво се случва,  усещала  само,  че е нещо лошо. И от очичките и закапали сълзи,  сълзи,  който никога не престанали да извират от бездънния кладенец на детската и наранена душа. Насилник така се ядосвал,  крещял,  чупил,  а Жертва кротко, спотаена и уплашена и дума не изричала. Понасяла удар след удар и колкото повече насилие поемала толкова повече и растяло чувството за вина. В насилствено ежедневие  минали години,  тя майката нерешителна,  а детето свидетел на непрестанните алкохолни агресии от страна на баща и. 
Срещу това царство имало и друго, чието име било-Царство на отхвърлянето. Дворецът бил величествен с огромни прозорци, а слънчевите игриви лъчи достигнали до всяко кътче,  всичко в него било наситено в свежи,  пъстри цветове, но целия  замък бил заобиколен от големи и дебели стени.. 
Потърсило момиченцето приятели от съседното царство,  с който да играе,  но било отстранено и неразбрано,  защото родителите на децата  им  забранили дори да говорят с нея,  защото била от проблемно семейство. Наблюдателна вярвала,  че ще намери утеха и разбиране извън нейното царство, но уви. 
Точели се години,  години в самота и надежда,  докато един ден вече порасналото момиче срещнало момче от едно далечно царство-Царство на Чакащите.  Усмихнало се то,  че и на неговата улица ще изгрее слънце.  Влюбило се,  мечтаело за малко любов и разбиране,  за първи път изпитало  щастие. Момчето също имал чувства към Наблюдателна и решили да се оженят.  Речено сторено.  Заживели в техен палат,  родило им се хубаво малко момиченце,  досущ като нея,  но бавно ден след ден пред нея започнали да се откриват същите качества в характера на любимия  каквито е имал и деспотичният и баща, различното било,  че мъжът и не упражнявал физическо насилие над нея,  а имал постоянен модел на вербални обиди, заплахи, критика.   Започнали скандали, укори,  занизали се дни пълни с огорчения,  упреци и въпроси на който не могла да си даде отговор. Помислила какво да направи,  но в съзнанието и излизала майка и и как тя се е справяла.  Така и направила,  започнала да търпи, мълчи и понася отвратителното и унизително отношение на мъжа и в името на дъщеричката. И така докато свят светува!