Огромният къс червеникава материя, натъпкана с нанороботи и огромно количество миниатюрни компютри, се придвижваше през Млечния път, следвайки крайната си цел – третата планета от Слънчевата система. Начело на това стълпотворение от различни видове изкуствен интелект стоеше висш разум, който не бе ограничен от телесност и поради тази причина можеше да съществува под различни форми. Висшият разум, който си бе спечелил прозвището Демона, тъй като бе заличил десетки цивилизации, разпръснати в различни кътчета на вселената, бе на поредната си мисия. Земята трябваше да бъде унищожена заради безумието, с което живеещите на нея хуманоиди избиваха самите себе си чрез войни и останалите живи същества – чрез долнопробните си технологии. Нима цивилизация, която през последния век с твърда крачка вървеше към пълна деградация, заслужаваше да съществува? Две световни войни, стотици регионални конфликти, прогресивно затъпяващо население, това бяха само част от фактите, които бяха подписали присъдата ...