Разкрачена
Техникът успя да си свърши работата за няма и половин час. Бе улеснен от факта, че пациентката спеше – вероятно заради упойващите средства, които й бяха дали. Приседна на една табуретка и избърса потното си чело. Можеше да си позволи малка почивка. Както си седеше, огледа отново „такъмите“. Прецени, че не са нужни никакви корекции.
Ставайки, без да иска ритна назад табуретката и от последвалото стържене пациентката се събуди. Очите й бавно се разшириха от ужас.
Техникът много мразеше да дава обяснения, а бе очевидно, че всеки момент ще бъде обсипан с хиляди въпроси.
Младата жена естествено се бе загледала в краката си. Устните й вече потреперваха от нерви. Техникът тъкмо се чудеше дали няма да може да се измъкне по терлици, когато тя кресна:
– Какво сте направили с мен? – Изглеждаше мила жена, вероятно заради меките черти на лицето, но гласът й бе като на ранен тиранозавър. Мъжът даже малко се стресна, не че досега не си бе имал работа с шокирани пациенти.
– Боя се, че сте пострадали, госпожо. В момента се намирате в болница.
– Знам, че съм пострадала, нали катастрофирах. И естествено, че ще съм в болница. Попитах ви какво сте направили!
Човекът повдигна учудено вежди. Реакцията й му се виждаше странна, меко казано.
– Ами какво… Лекарите са наместили счупените кости и са осигурили обездвижване, а аз се погрижих краката ви да са … правилно позиционирани.
– Ама какви са тези глупости! – проплака тя. – Вие всъщност какъв сте?
– Аз съм ортопедичен техник.
– Нямате право да ме разкрачвате така – викна жената и размаха ръце. Очевидно бе много възмутена.
– Много съжалявам, но… – Поколеба се. Не можеше да разбере какъв точно е проблемът. – Няма от какво да се притеснявате. Нищо не ви се вижда, така да се каже. Сложили са ви памперс …
– Ох, егати тъпотията. Да ви приличам на срамежлива девойка? Уф, много мразя да давам обяснения.
Техникът съвсем се обърка. Заговори:
– Значи … гипсираният ви крак съм го вдигнал, за да слиза кръвта надолу и да не ви боли. Другият е изтеглен със скоба, забита в костта, и тежести, за да не се разместят костните фрагменти. Подложката е сложена за удобство. Налага се пострадалите крайници да се държат в подходящото положение.
– Добре де, ще ти обясня – измърмори жената. – Ето какъв е проблемът… Мъжът ми е много ревнив. За да не си къса нервите, се разбрахме да се подложа на една процедура. В бедрата ми бяха вкарани миниатюрни сензори, които отчитат всяко разкрачване. Мъжът ми получава информацията чрез мобилно предложение. Сега, както сте ме наредили, той си мисли, че му изневерявам.
Техникът хлъцна. С мъка се въздържа да не се разсмее.
– А, значи това е нещо като девствен колан.
– Може да се каже – изсъска пациентката.
– Добре де, обадете се на човека и го успокойте, че само сте катастрофирали и сте се изпотрошили.
– Ама вие за глупачка ли ме смятате! Телефонът ми се счупи. А и аз не помня номера на Пепи, така че няма как да се свържа с него чрез друг апарат. Сега той сигурно си мисли, че някой ме е опънал.
– Много неприятна ситуация.
– Неприятна я, а и Пепи какъвто е нервак…
– Съжалявам госпожо.
– Няма какво да съжаляваш. Разкачай веднага тези джаджи и ги махай! Искам краката ми да са събрани като на послушно момиче. Ясна ли съм?
– Абсурд! Няма начин! Това е безумие!
– Ако трябва ще се подпиша някъде.
– Абе госпожо, не схващате ли, че това би означавало да рискувате здравето си?
– Оставете на мен да преценявам. Не искам Пепи да се побърква и да ме мисли за курва.
– Добре де, нали все някога ще разбере истината. Няма как да ви изкара виновна.
– Така е, но докато разбере, ще беснее. Нямаш представа колко е ревнив.
– Не, няма да правя глупости – каза техникът, после се врътна и излезе. Докато крачеше по коридора, чу че пациентката извика: – Идиот мръсен, не ме оставяй така! Гадина такава! Върни се, бе!
Няколко часа по-късно към техника, който пушеше цигара пред входа, се приближи едър, късоподстриган мъж.
– Ти ли си Иван, ортопедичен техник?
– Аз, да – смотолеви притеснено човечецът.
– Нямаш право да разкрачваш жена ми – заяви му бабанката и с един удар му разби носа. – Ще се шашкам аз часове наред, а то какво, нищо и никаква катастрофа. Имаш късмет, че ми се пооправи настроението като разбрах истината, иначе…
© Хийл Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
ще има доста клиенти, като се има предвид колко батки инвестират във физическото оформление на някой хубавица, поне друг да не се възползва от инвестициите им
-
Хийл,веднага си патентовай изложението.В мдицинският ни център вече има заявки за трансплантиране на сензори.
-
Ами научна фантастика, Пепи.
-
като че ли няма пози и със събрани крака, тъпо приложение, нелогичен разказ!
Много хубаво пишеш, но случаите са абсурдни! -
-
Намерих предните две: по-прясната ми харесва повече.
Но не беше лесно: имаш обемисто творчество
Поздрав. -
Тази версия е по-просташка, да.
-
Този разказ нямаше ли предишна версия?
Ако да - предната беше по-кратка и по-загадъчна -
Не е лесно... да си патологичен ревнивец, да си жена му или медицинско лице
-
И аз подкрепям Марианка и Стойчо, но най-вече Марианка.
Г-н героят Пепи що не си сложи и той сензори, дали някои части от тялото му са в покой.
За историята, както винаги е провокираща, но няма да я сложа в любими, не защото не пишеш страхотно, просто съжалих техника, но другите герои...А - не - нервен не нервен, друг да си слага чипове... Поздравления за добре написаната история! -
Все повече се убеждавам, че хората работещи в здравеопазването са изложени на не по-малък риск за здравето, отколкото пациентите си, които искат да излекуват...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
