Разкрачена

  Техникът успя да си свърши работата за няма и половин час. Бе улеснен от факта, че пациентката спеше – вероятно заради упойващите средства, които й бяха дали. Приседна на една табуретка и избърса потното си чело. Можеше да си позволи малка почивка. Както си седеше, огледа отново „такъмите“. Прецени, че не са нужни никакви корекции.

  Ставайки, без да иска ритна назад табуретката и от последвалото стържене пациентката се събуди. Очите й бавно се разшириха от ужас.

  Техникът много мразеше да дава обяснения, а бе очевидно, че всеки момент ще бъде обсипан с хиляди въпроси.

  Младата жена естествено се бе загледала в краката си. Устните й вече потреперваха от нерви. Техникът тъкмо се чудеше дали няма да може да се измъкне по терлици, когато тя кресна:

  – Какво сте направили с мен? – Изглеждаше мила жена, вероятно заради меките черти на лицето, но гласът й бе като на ранен тиранозавър. Мъжът даже малко се стресна, не че досега не си бе имал работа с шокирани пациенти.

  – Боя се, че сте пострадали, госпожо. В момента се намирате в болница.

  – Знам, че съм пострадала, нали катастрофирах. И естествено, че ще съм в болница. Попитах ви какво сте направили!

  Човекът повдигна учудено вежди. Реакцията й му се виждаше странна, меко казано.

  – Ами какво… Лекарите са наместили счупените кости и са осигурили обездвижване, а аз се погрижих краката ви да са … правилно позиционирани.

  – Ама какви са тези глупости! – проплака тя. – Вие всъщност какъв сте?

  – Аз съм ортопедичен техник.

  – Нямате право да ме разкрачвате така – викна жената и размаха ръце. Очевидно бе много възмутена.

  – Много съжалявам, но… – Поколеба се. Не можеше да разбере какъв точно е проблемът. – Няма от какво да се притеснявате. Нищо не ви се вижда, така да се каже. Сложили са ви памперс …

  – Ох, егати тъпотията. Да ви приличам на срамежлива девойка? Уф, много мразя да давам обяснения.

  Техникът съвсем се обърка. Заговори:

  – Значи … гипсираният ви крак съм го вдигнал, за да слиза кръвта надолу и да не ви боли. Другият е изтеглен със скоба, забита в костта, и тежести, за да не се разместят костните фрагменти. Подложката е сложена за удобство. Налага се пострадалите крайници да се държат в подходящото положение.

  – Добре де, ще ти обясня – измърмори жената. – Ето какъв е проблемът… Мъжът ми е много ревнив. За да не си къса нервите, се разбрахме да се подложа на една процедура. В бедрата ми бяха вкарани миниатюрни сензори, които отчитат всяко разкрачване. Мъжът ми получава информацията чрез мобилно предложение. Сега, както сте ме наредили, той си мисли, че му изневерявам.

  Техникът хлъцна. С мъка се въздържа да не се разсмее.

  – А, значи това е нещо като девствен колан.

  – Може да се каже – изсъска пациентката.

  – Добре де, обадете се на човека и го успокойте, че само сте катастрофирали и сте се изпотрошили.

  – Ама вие за глупачка ли ме смятате! Телефонът ми се счупи. А и аз не помня номера на Пепи, така че няма как да се свържа с него чрез друг апарат. Сега той сигурно си мисли, че някой ме е опънал.  

  – Много неприятна ситуация.

  – Неприятна я, а и Пепи какъвто е нервак…

  – Съжалявам госпожо.

  – Няма какво да съжаляваш. Разкачай веднага тези джаджи и ги махай! Искам краката ми да са събрани като на послушно момиче. Ясна ли съм?

  – Абсурд! Няма начин! Това е безумие!

  – Ако трябва ще се подпиша някъде.

  – Абе госпожо, не схващате ли, че това би означавало да рискувате здравето си?

  – Оставете на мен да преценявам. Не искам Пепи да се побърква и да ме мисли за курва.

  – Добре де, нали все някога ще разбере истината. Няма как да ви изкара виновна.

  – Така е, но докато разбере, ще беснее. Нямаш представа колко е ревнив.

  – Не, няма да правя глупости – каза техникът, после се врътна и излезе. Докато крачеше по коридора, чу че пациентката извика: – Идиот мръсен, не ме оставяй така! Гадина такава! Върни се, бе!   

  Няколко часа по-късно към техника, който пушеше цигара пред входа, се приближи едър, късоподстриган мъж.

  – Ти ли си Иван, ортопедичен техник?

  – Аз, да – смотолеви притеснено човечецът.

  – Нямаш право да разкрачваш жена ми – заяви му бабанката и с един удар му разби носа. – Ще се шашкам аз часове наред, а то какво, нищо и никаква катастрофа. Имаш късмет, че ми се пооправи настроението като разбрах истината, иначе…