29 nov 2011, 19:13

Размазано в мисли

  Prosa » De humor
965 0 1

Пием виртуални кафенца и се черпим с тортички в нета.

Имам и повече френдс от тебе във фейса, и тагове в снимки с лове форевър и с някаква фолк-дива принцеса. (На живо съм грозен и с пъпки още от пубертета).

Но в нета съм с мускули, спортна кола... Абе  кат* Аполон съм направо, но се пиша по-скромно: Гошо-атлета!

-И ми е хубаво, и съм горд, че съм толко известен... Кво да ти кажа-яко комфорт.

Копи и пействам разни слова, кво кат* са чужди - аре сега...

Важен е статусът ми...

Харесвайте братя, качих нова снимка (копирана вчера от секси мъжки тела, и сега пак ровичкам да "копи" една).

До скоро обичам ви, ваш-Гола-вода и кал по гърба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Вьлчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Виртуално се срещаме... Виртуално си даваме път...
    Виртуално е уж... А душите реално болят.
    .....................................................
    Виртуално очакване сред едно виртуално пространство...
    И едно реално безсъние... сред бездушно прострелян момент..."

    http://www.youtube.com/watch?v=rZyknJfFtNU&feature=player_embedded

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...