13 sept 2009, 11:52

Размисли - |импресия| 

  Prosa » Otros
664 0 18
1 мин за четене

Първо трябва да простиш на себе си...

 

Нашепват звездите...

Звездни мигове.

Нашепват тревите...

Земни мигове.

 

Спомни си!

Спомни си откъде идваш, дете...

Винаги мисли, преди да започнеш нещо.

Спомни си за тези, които остави...

Обичат те!

Помни ги, не ги забравяй...

И им помогни.

 

Мъка - война - мор - трупове безчет...

Спасение...

Вземи присърце това, дете, и се опомни.

Кой ли друг ще чуе нашия зов за помощ?

Кой ли друг ще протегне взор в далечината?

Кой ще ни чуе и види?

Ние сме тъма сега...

Вярваме в теб...

Обичаме те!

При нас се върни, в нас бъди!

 

Запомни: "Когато мислиш за нас, изпращаш светъл лъч - надежда.

                   Това  ни помага в нашата тъмнина."

 

Амин!

© Сириус Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??