13.09.2009 г., 11:52 ч.

Размисли - |импресия| 

  Проза » Други
673 0 18
1 мин за четене

Първо трябва да простиш на себе си...

 

Нашепват звездите...

Звездни мигове.

Нашепват тревите...

Земни мигове.

 

Спомни си!

Спомни си откъде идваш, дете...

Винаги мисли, преди да започнеш нещо.

Спомни си за тези, които остави...

Обичат те!

Помни ги, не ги забравяй...

И им помогни.

 

Мъка - война - мор - трупове безчет...

Спасение...

Вземи присърце това, дете, и се опомни.

Кой ли друг ще чуе нашия зов за помощ?

Кой ли друг ще протегне взор в далечината?

Кой ще ни чуе и види?

Ние сме тъма сега...

Вярваме в теб...

Обичаме те!

При нас се върни, в нас бъди!

 

Запомни: "Когато мислиш за нас, изпращаш светъл лъч - надежда.

                   Това  ни помага в нашата тъмнина."

 

Амин!

© Сириус Надежда Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??