13 сент. 2009 г., 11:52

Размисли - |импресия| 

  Проза » Другие
672 0 18
1 мин за четене

Първо трябва да простиш на себе си...

 

Нашепват звездите...

Звездни мигове.

Нашепват тревите...

Земни мигове.

 

Спомни си!

Спомни си откъде идваш, дете...

Винаги мисли, преди да започнеш нещо.

Спомни си за тези, които остави...

Обичат те!

Помни ги, не ги забравяй...

И им помогни.

 

Мъка - война - мор - трупове безчет...

Спасение...

Вземи присърце това, дете, и се опомни.

Кой ли друг ще чуе нашия зов за помощ?

Кой ли друг ще протегне взор в далечината?

Кой ще ни чуе и види?

Ние сме тъма сега...

Вярваме в теб...

Обичаме те!

При нас се върни, в нас бъди!

 

Запомни: "Когато мислиш за нас, изпращаш светъл лъч - надежда.

                   Това  ни помага в нашата тъмнина."

 

Амин!

© Сириус Надежда Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??