Илюзия... Накротик... Съдба... Обсебен...
Стопяваш ме... Изнасилваш ме... Непокорна съм... Изгубих!
Като ръжда, полепнала на стара ламарина от години... Станал част от мен, бавно ме убиваш. Като куршум, заседнал в сърцето, който не може да се извади. Гърч...
Цял живот чакаш един шибан момент, който накрая ти бива отнет. Залагаш – играеш. Залагаш всичко – губиш. Всичко коз! Валето пика излиза, някой ти го взима и ти си валат. Но с валат не се излиза от играта...
И продължаваш да чакаш момента, в който ще имаш отново възможността да заложиш всичко, надявайки се, че този път няма да изпуснеш правилната ръка.
Тежко реже съдбата. Направо ти прерязва гърлото, но ти оставя последния дъх в знак на уважение. И именно с този дъх се задавяш. Остава в гърлото ти като дим, полепва по него и не искаш да отминава. Но съдбата... Дава много, но, рано или късно, трябва да си платиш цената. Дали ще го направиш - от тебе зависи.
Агонията е дълга... Сякаш безкрайна. Само хард-кор мазохистите могат да издър ...