3 jul 2011, 1:01

Реалност или илюзия

  Prosa » Cartas
1.3K 0 0
1 мин за четене

Сърцето ми тупти, а ръката ми трепери. Замислена за изминалите дни. Опитвам се да разбера как се чувствам, опитвам се да разбера правилния път, опитвам се да съм силна, опитвам се да се боря със себе си, опитвам се да не мисля за чувствата и да се наслаждавам на моментите, опитвам се, но в съзнанието пак си Ти.  Ти си този, който ме променя. Ти си този, който може да накара очите ми да греят, но Ти си и този, който може погледа ми да замъгли. Ти ме караш да мечтая, да вярвам в успеха. Даваш ми сили да се боря, да живея, да се смея, дори когато навън вали.

Понякога ми се иска да не те бях срещала, но след секунда дъхът ми спира и разбирам, че съм адски щастлива, когато до мен си Ти! Искам и занапред да се чувствам по този начин! Питам се с какво ме плени, че постоянно се разхождаш из мислите ми, съзнанието ми и пред очите ми.

Въпреки че отговора зная, душата не го проумява. Странно ми е, че се разбираме толкова добре, че имаме сходни интереси и хипотези за различни проблеми от заобикалящият ни свят. Странно ми е, но ми харесва това чувство на странност. Харесваш ми и ти. Харесвам твойте очи, харесвам твойте устни, харесвам твойте прегръдки. Харесвам те и  ми е приятно да слушам за плановете ти, за идеите ти и да обсъждаме решенията на политиците, да критикуваме действителността в страната. Харесва ми, че си бъбривко, че си мислиш за бъдещето, че имаш мечти, които гониш. Харесваш ми, защото си мил, красив и интелигентен. Харесваш ми и се радвам, че те познавам, радвам се, че си реален. Искам винаги да си такъв, искам и аз да съм такава в  твойте очи. Искам с теб да съм, дори когато зная, че километри ни делят. Искам все до мен да си! Искам по пътя да крачим двама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...