Сърцето ми тупти, а ръката ми трепери. Замислена за изминалите дни. Опитвам се да разбера как се чувствам, опитвам се да разбера правилния път, опитвам се да съм силна, опитвам се да се боря със себе си, опитвам се да не мисля за чувствата и да се наслаждавам на моментите, опитвам се, но в съзнанието пак си Ти.  Ти си този, който ме променя. Ти си този, който може да накара очите ми да греят, но Ти си и този, който може погледа ми да замъгли. Ти ме караш да мечтая, да вярвам в успеха. Даваш ми сили да се боря, да живея, да се смея, дори когато навън вали.

Понякога ми се иска да не те бях срещала, но след секунда дъхът ми спира и разбирам, че съм адски щастлива, когато до мен си Ти! Искам и занапред да се чувствам по този начин! Питам се с какво ме плени, че постоянно се разхождаш из мислите ми, съзнанието ми и пред очите ми.

Въпреки че отговора зная, душата не го проумява. Странно ми е, че се разбираме толкова добре, че имаме сходни интереси и хипотези за различни проблеми от заобикалящият ни свят. Странно ми е, но ми харесва това чувство на странност. Харесваш ми и ти. Харесвам твойте очи, харесвам твойте устни, харесвам твойте прегръдки. Харесвам те и  ми е приятно да слушам за плановете ти, за идеите ти и да обсъждаме решенията на политиците, да критикуваме действителността в страната. Харесва ми, че си бъбривко, че си мислиш за бъдещето, че имаш мечти, които гониш. Харесваш ми, защото си мил, красив и интелигентен. Харесваш ми и се радвам, че те познавам, радвам се, че си реален. Искам винаги да си такъв, искам и аз да съм такава в  твойте очи. Искам с теб да съм, дори когато зная, че километри ни делят. Искам все до мен да си! Искам по пътя да крачим двама.