Реалности...
Obra no adecuada para menores de 18 años
3 мин за четене
Яд ме е! Ще гръмна! Не мога да приема мъжката духовна импотентност и това е! В крайна сметка жената не е, онова с животинското име в леглото, което трябва да стане да ти приготви закуска, да ти донесе тоалетна хартия, щотo си я забравил и от неволя ще вземеш да се избършеш с пръст... Жената е... е, хайде, някои жени имат мозък. И знаеш ли, че го използват, за да мечтаят, за да искат от живота, за да претендират за правото си да са щастливи.
Ама щастието не е да ти събира чорапите от пода, да ти реже доматки за салатата и да ти прави свирка, когато не можеш да го вдигнеш. Знаеш ли, искам да ти кажа, че ти не си мъж! Въпреки мускулите, които помпаш във фитнеса! За какво са ти? Да си запълваш ръкавите на тениската?! Смешен си! Виж, има локва! Използвай силните си ръце, за да я вдигнеш, за да я понесеш, за да я накараш да се почувства принцеса за секунда! Няма да се сетиш, нали?! Жалко... Виждаш ли я като плаче? Чудиш се защо ли? Защото е нещастна, глупако! Защото, докато ти правиш секс в служебната кола с поредната малолетна, която си забил в сайт за запознанства, нейния ден е колело от памперси, писъци, готвене, чупене, чистене, повръщано. Калейдоскоп от бебе, майка, мръсен апартамент, отчаяние, безсилие, депресия. Тя, някои от тях, извини ме, искат да постигнат нещо в живота си. Някои от тях имат таланти. Някои от тях са умни. И да, проклятието в живота им е, че са ти дали любов... А ти дали я заслужаваш?
Защо я наричаш, курва? Защото е решила да вземе от живота това, което ти считаш, че ти се полага по право? Защото се е осмелила да направи опит да сглоби истинския от мечтите си, ползвайки няколко от вас? Не, тя не е Франкенщайн, просто вие не ставате! Отгледани сте осакатени от майките си, от обществото, от идеята, че сте мъже! Прибираш се вкъщи, заявяваш, че си уморен. Носят ти чехлите, подават ти бирата. Тя се прибира понякога след теб от работа. Утрепана. Ти си сърдит, естествено. Как се осмелява да закъснява?! Втората и смяна започва. Да ти сготви, да те изпере, да те изчука. Нали това са и задълженията?! Защото е жена, ти го каза...
А ти си гъз! И аз го казвам! И те мразя, защото си безсилен и безполезен. Защото това, че издържаш семейство, го твърдиш само ти и майка ти! Защото по това си приличаш с нея. Като си отвориш устата, от нея излизат само простотии. Сплетни и обвинения. Или хвалби с коя си бил, къде си бил...
Нещастни сме, заради такива като теб... Неуспели сме, заради егоисти като теб. Защото имаш нужда някой да те крепи и да те убеждава всеки ден колко си велик, докато накрая си повярваш. Обявяваш я за кучка, ако брака се сговни. Обявяваш, че си неразбран, че си неутешен, че си мъж, а тя не е жена, защото не е измила чиниите в 12.30 през нощта и се връщаш победоносно към ергенския живот. Децата, естествено, са нейна грижа. Тя ги е раждала, нали е жена, значи са нейни. Вземаш ги, когато си в настроение, да ги заведеш в парка. Като ти писне, ги даваш на мама или ги връщаш на вещицата.
Естесвено вече си уреден с поредната бройка - безплатна, бяла робиня, която с радост се къцка покрай теб. Другата няма право на личен живот. Ти я следваш зорко. При първия завъртял се покрай нея, размахваш дебела папка, написана от адвоката ти. Знаеш, че не може без децата и продължаваш да и съсипваш живота. Защото си злобар... Защото си малък... Защото си достоен за съжаление.
Ама щастието не е да ти събира чорапите от пода, да ти реже доматки за салатата и да ти прави свирка, когато не можеш да го вдигнеш. Знаеш ли, искам да ти кажа, че ти не си мъж! Въпреки мускулите, които помпаш във фитнеса! За какво са ти? Да си запълваш ръкавите на тениската?! Смешен си! Виж, има локва! Използвай силните си ръце, за да я вдигнеш, за да я понесеш, за да я накараш да се почувства принцеса за секунда! Няма да се сетиш, нали?! Жалко... Виждаш ли я като плаче? Чудиш се защо ли? Защото е нещастна, глупако! Защото, докато ти правиш секс в служебната кола с поредната малолетна, която си забил в сайт за запознанства, нейния ден е колело от памперси, писъци, готвене, чупене, чистене, повръщано. Калейдоскоп от бебе, майка, мръсен апартамент, отчаяние, безсилие, депресия. Тя, някои от тях, извини ме, искат да постигнат нещо в живота си. Някои от тях имат таланти. Някои от тях са умни. И да, проклятието в живота им е, че са ти дали любов... А ти дали я заслужаваш?
Защо я наричаш, курва? Защото е решила да вземе от живота това, което ти считаш, че ти се полага по право? Защото се е осмелила да направи опит да сглоби истинския от мечтите си, ползвайки няколко от вас? Не, тя не е Франкенщайн, просто вие не ставате! Отгледани сте осакатени от майките си, от обществото, от идеята, че сте мъже! Прибираш се вкъщи, заявяваш, че си уморен. Носят ти чехлите, подават ти бирата. Тя се прибира понякога след теб от работа. Утрепана. Ти си сърдит, естествено. Как се осмелява да закъснява?! Втората и смяна започва. Да ти сготви, да те изпере, да те изчука. Нали това са и задълженията?! Защото е жена, ти го каза...
А ти си гъз! И аз го казвам! И те мразя, защото си безсилен и безполезен. Защото това, че издържаш семейство, го твърдиш само ти и майка ти! Защото по това си приличаш с нея. Като си отвориш устата, от нея излизат само простотии. Сплетни и обвинения. Или хвалби с коя си бил, къде си бил...
Нещастни сме, заради такива като теб... Неуспели сме, заради егоисти като теб. Защото имаш нужда някой да те крепи и да те убеждава всеки ден колко си велик, докато накрая си повярваш. Обявяваш я за кучка, ако брака се сговни. Обявяваш, че си неразбран, че си неутешен, че си мъж, а тя не е жена, защото не е измила чиниите в 12.30 през нощта и се връщаш победоносно към ергенския живот. Децата, естествено, са нейна грижа. Тя ги е раждала, нали е жена, значи са нейни. Вземаш ги, когато си в настроение, да ги заведеш в парка. Като ти писне, ги даваш на мама или ги връщаш на вещицата.
Естесвено вече си уреден с поредната бройка - безплатна, бяла робиня, която с радост се къцка покрай теб. Другата няма право на личен живот. Ти я следваш зорко. При първия завъртял се покрай нея, размахваш дебела папка, написана от адвоката ти. Знаеш, че не може без децата и продължаваш да и съсипваш живота. Защото си злобар... Защото си малък... Защото си достоен за съжаление.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деси Мандраджиева Todos los derechos reservados
Може да напишеш разказ и за тях 
