3.08.2008 г., 20:03 ч.
Реалности...
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
3 мин за четене
Яд ме е! Ще гръмна! Не мога да приема мъжката духовна импотентност и това е! В крайна сметка жената не е, онова с животинското име в леглото, което трябва да стане да ти приготви закуска, да ти донесе тоалетна хартия, щотo си я забравил и от неволя ще вземеш да се избършеш с пръст... Жената е... е, хайде, някои жени имат мозък. И знаеш ли, че го използват, за да мечтаят, за да искат от живота, за да претендират за правото си да са щастливи.
Ама щастието не е да ти събира чорапите от пода, да ти реже доматки за салатата и да ти прави свирка, когато не можеш да го вдигнеш. Знаеш ли, искам да ти кажа, че ти не си мъж! Въпреки мускулите, които помпаш във фитнеса! За какво са ти? Да си запълваш ръкавите на тениската?! Смешен си! Виж, има локва! Използвай силните си ръце, за да я вдигнеш, за да я понесеш, за да я накараш да се почувства принцеса за секунда! Няма да се сетиш, нали?! Жалко... Виждаш ли я като плаче? Чудиш се защо ли? Защото е нещастна, глупако! Защото, докато ти правиш секс в служебната кола с поредната малолетна, която си забил в сайт за запознанства, нейния ден е колело от памперси, писъци, готвене, чупене, чистене, повръщано. Калейдоскоп от бебе, майка, мръсен апартамент, отчаяние, безсилие, депресия. Тя, някои от тях, извини ме, искат да постигнат нещо в живота си. Някои от тях имат таланти. Някои от тях са умни. И да, проклятието в живота им е, че са ти дали любов... А ти дали я заслужаваш?
Защо я наричаш, курва? Защото е решила да вземе от живота това, което ти считаш, че ти се полага по право? Защото се е осмелила да направи опит да сглоби истинския от мечтите си, ползвайки няколко от вас? Не, тя не е Франкенщайн, просто вие не ставате! Отгледани сте осакатени от майките си, от обществото, от идеята, че сте мъже! Прибираш се вкъщи, заявяваш, че си уморен. Носят ти чехлите, подават ти бирата. Тя се прибира понякога след теб от работа. Утрепана. Ти си сърдит, естествено. Как се осмелява да закъснява?! Втората и смяна започва. Да ти сготви, да те изпере, да те изчука. Нали това са и задълженията?! Защото е жена, ти го каза...
А ти си гъз! И аз го казвам! И те мразя, защото си безсилен и безполезен. Защото това, че издържаш семейство, го твърдиш само ти и майка ти! Защото по това си приличаш с нея. Като си отвориш устата, от нея излизат само простотии. Сплетни и обвинения. Или хвалби с коя си бил, къде си бил...
Нещастни сме, заради такива като теб... Неуспели сме, заради егоисти като теб. Защото имаш нужда някой да те крепи и да те убеждава всеки ден колко си велик, докато накрая си повярваш. Обявяваш я за кучка, ако брака се сговни. Обявяваш, че си неразбран, че си неутешен, че си мъж, а тя не е жена, защото не е измила чиниите в 12.30 през нощта и се връщаш победоносно към ергенския живот. Децата, естествено, са нейна грижа. Тя ги е раждала, нали е жена, значи са нейни. Вземаш ги, когато си в настроение, да ги заведеш в парка. Като ти писне, ги даваш на мама или ги връщаш на вещицата.
Естесвено вече си уреден с поредната бройка - безплатна, бяла робиня, която с радост се къцка покрай теб. Другата няма право на личен живот. Ти я следваш зорко. При първия завъртял се покрай нея, размахваш дебела папка, написана от адвоката ти. Знаеш, че не може без децата и продължаваш да и съсипваш живота. Защото си злобар... Защото си малък... Защото си достоен за съжаление.
Ама щастието не е да ти събира чорапите от пода, да ти реже доматки за салатата и да ти прави свирка, когато не можеш да го вдигнеш. Знаеш ли, искам да ти кажа, че ти не си мъж! Въпреки мускулите, които помпаш във фитнеса! За какво са ти? Да си запълваш ръкавите на тениската?! Смешен си! Виж, има локва! Използвай силните си ръце, за да я вдигнеш, за да я понесеш, за да я накараш да се почувства принцеса за секунда! Няма да се сетиш, нали?! Жалко... Виждаш ли я като плаче? Чудиш се защо ли? Защото е нещастна, глупако! Защото, докато ти правиш секс в служебната кола с поредната малолетна, която си забил в сайт за запознанства, нейния ден е колело от памперси, писъци, готвене, чупене, чистене, повръщано. Калейдоскоп от бебе, майка, мръсен апартамент, отчаяние, безсилие, депресия. Тя, някои от тях, извини ме, искат да постигнат нещо в живота си. Някои от тях имат таланти. Някои от тях са умни. И да, проклятието в живота им е, че са ти дали любов... А ти дали я заслужаваш?
Защо я наричаш, курва? Защото е решила да вземе от живота това, което ти считаш, че ти се полага по право? Защото се е осмелила да направи опит да сглоби истинския от мечтите си, ползвайки няколко от вас? Не, тя не е Франкенщайн, просто вие не ставате! Отгледани сте осакатени от майките си, от обществото, от идеята, че сте мъже! Прибираш се вкъщи, заявяваш, че си уморен. Носят ти чехлите, подават ти бирата. Тя се прибира понякога след теб от работа. Утрепана. Ти си сърдит, естествено. Как се осмелява да закъснява?! Втората и смяна започва. Да ти сготви, да те изпере, да те изчука. Нали това са и задълженията?! Защото е жена, ти го каза...
А ти си гъз! И аз го казвам! И те мразя, защото си безсилен и безполезен. Защото това, че издържаш семейство, го твърдиш само ти и майка ти! Защото по това си приличаш с нея. Като си отвориш устата, от нея излизат само простотии. Сплетни и обвинения. Или хвалби с коя си бил, къде си бил...
Нещастни сме, заради такива като теб... Неуспели сме, заради егоисти като теб. Защото имаш нужда някой да те крепи и да те убеждава всеки ден колко си велик, докато накрая си повярваш. Обявяваш я за кучка, ако брака се сговни. Обявяваш, че си неразбран, че си неутешен, че си мъж, а тя не е жена, защото не е измила чиниите в 12.30 през нощта и се връщаш победоносно към ергенския живот. Децата, естествено, са нейна грижа. Тя ги е раждала, нали е жена, значи са нейни. Вземаш ги, когато си в настроение, да ги заведеш в парка. Като ти писне, ги даваш на мама или ги връщаш на вещицата.
Естесвено вече си уреден с поредната бройка - безплатна, бяла робиня, която с радост се къцка покрай теб. Другата няма право на личен живот. Ти я следваш зорко. При първия завъртял се покрай нея, размахваш дебела папка, написана от адвоката ти. Знаеш, че не може без децата и продължаваш да и съсипваш живота. Защото си злобар... Защото си малък... Защото си достоен за съжаление.
© Деси Мандраджиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Иванова, наистина това беше първата творба, която прочетох от Деси Петкова. Страхувам се че коментарът ми е неразбран. Аз много я харесах като стил и темперамент, което личи от това изречение:"Един подобен монолог, на театрална сцена, изнесен от добра актриса, би държал няма и тръпнеща публиката и би приключил с бурни аплаузи, с каквито и аз те поздравявам Деси." Другите думи от коментара ми са общ анализ и изненада от негативното отношение на мъжкото съсловие кам гнева изразен от авторката. Не съм искала обаче да нараня чувствата на никого и всичко съм изразила много ясно. Благодаря ти за вниманието. Моля да бъда извинена ако съм оставила неприятно впечатление с коментара, далеч не такава цел съм имала.Надявам се сега ме разбират всички.
-
Деси, прочетох излятата ти енергия ,пълна с негативизъм срещу мъжете- задници..., един път, след това прочетох 3 пъти коментарите... Видях, че този твой монолог е най-четения в последните 4 дни..., но осмелилите се да ти драснат два реда са малко. Извода : Написала си една много болезнена истина и удивителните вътре, които си използвала, са малко, имайки предвид, колко силен е гневът ти, от това че наистина, огромен процент от мъжете в световен мащаб са самодоволни задници. С тези думи обаче, не казвам, че няма изключително качествени мъже, както и жени, които не желая да срещам, и пред лицето на които се срамувам , че съм жена. Не зная защо колегите , мъже, горе така са те нападнали. Приятели, вие за да се обидите, вероятно наистина не подозирате какви задници-мъже има. Така че, нека не смесваме текста с чувствата и не се сравняваме. Един подобен монолог, на театрална сцена, изнесен от добра актриса, би държала няма и тръпнеща публиката и би приключил с бурни аплаузи, с каквито и аз те поздравявам Деси. Наистина се радвам, че не всички мъже са като твоя герой. Какво още искам да кажа ли ? -Момичета, внимавайте за кого се омъжвате!
-
закова ме...
много емоция...впрегната в гняв...
пък и вярно за жалост... -
Никак не е смешно!Много е тъжно даже, защото докато четох в съзнанието ми изникнаха образите на такива "поробени" жени...Как боклуците, на които са попаднали съсипват младостта и най-хубавите им години, яд ме е!
"Знаеш ли, искам да ти кажа, че ти не си мъж! Въпреки мускулите, които помпаш във фитнеса!"-Много мъже си спомних, прочитайки тези думи.А кой всъщност е истински мъж?-този, който спазва обещанията си и цени жената до себе си, защото той сам я е избрал.Жалко, че такива са на изчезване.Но за това отчасти е виновен и нащият пол, защото "поредната малолетна, която си забил в сайт за запознанства" е наивно момиченце, бързащо да порасне...И в това му е грешката!
Поздравления, Деси!Страхотно си го написала!Но все пак да не забравяме и онези мъже, които са мили, грижовни и добри бащи
Може да напишеш разказ и за тях 
-
Веселяк, аз съм директен човек, от намеци не разбирам
-
Май това е най-важното, човек да пише от душа. Другото е без значение и второстепенно. Да не забравяме, че това е занимание, обърнато първо към себе си ,а едва след това към другите.
-
)))))))
благодаря на всички!
взела съм си бележки съжалявам, ако съм прозвучала, като напъдена съпруга, но пиша с душата си, а писаното е моментен гняв.
поздрави!
ПП: много съм щедра на удивителните и въпросителните, не ми предиряйте твърде. Когато мисълта те тресе, като високоволтова дъга е трудно да ги премериш на кило -
Енергия много, проза малко. Смисъл малко, шаблони много. Феминизъм тук няма, има паталогичен париархат. Учудващо е как са събрани всичко митологеми относно "нещастия" живот на жените в "мъжките времена". Присъстват обаче и малолетните пасажерки и свекървата-изчадие. Само искам да отбележа, че и те са жени, това значи ли че и те са страдалци? Или са двойни агенти на мъжете тирани. И това обръщение "ти" към мъжете явно трябва да е събирателно за вскичи мъже, намирам го за тесногръдо и повърхностно.
П.П. Относно формата и похватите ( удивителните и въпростителните например), това е лично мнение - тук форма няма. Има поставено във въздуха словоизлияние. -
Мацутка, разбира се, че съм засегнат като мъж! Какво би разбрала една 9-, или 14-, или 17-годишна малка жмуда, когато прочете този разказ, а и останалите цитирани? Че всички мъже са г*зове?! И че трябва да се държи с всички мъже като такива?! И че ако някой ден има дъщеря, трябва да я възпита в същия дух?!... Темата е сложна и необхватна, едва ли тук – под разказа на Деси е мястото да разискваме феминизма. А в сайт, в който 90% от участниците са жени пък си е направо causa perduta…
Деси, не мислиш ли, че все пак съм прочел и останалите ти произведения от раздел „Проза”, за да НЕ ги спомена тук? А и някои от „Поезия”. В никакъв случай не критикувам повтаряемостта на изрази, все пак стилът ти е самобитен и уникален. Но ме дразни повтаряемостта на тематиката в разказите ти. Разбира се, не си първата, която се повтаря в темите, но пък си един от малкото талантливи автори тук. И ми е болно, че пилееш таланта си с негативна енергия. За езика а’ла Карбовски да не говорим! Може и да е модерно, но от устата на жена и майка… А и не съм сигурен, че всички които не използват този език са за учебниците за пети клас! Да, коментарът ми може би не беше конструктивен, но какво в случая би било конструктивно? Да повторя Кръшков, че спокойно си могла да спреш след първите две изречения?... Е, добре, повтарям го! Въпреки всичко това продължавам да те чета. Навярно с надеждата да срещна отново неща като „Страници из дневника на женския стомах” и „Размисли – блудкави”, които хич не са блудкави... Успех! -
Абеее, едни СА, други НЕ СА, ама повечето май, за жалост, СА !
Деси, четена си / 63 посещения до тук /, за това не спирай! -
Хей, Пер Перикон, да беше изчел и останалото) Вярно е че има повтаряемост в някои изрази, но аз ги харесвам, освен това не съм писател от учебника за пети клас, така че си мисля мога да си позволя да кажа всичко Благодаря за кометара, не мисля че е конструктивен, но ме си мнение
да поясня, прототипът е съпруг на моя приятелка.
апропо прототипите от разказите, коитоси изброил са на мъже около мен, не съм виновна, че са толкова еднакви... а и са си гъзове, каквото и да ми говорите. -
доста бесове си изляла
най ми хареса (и като изказ, и като достоверност):
"Децата, естествено, са нейна грижа. Тя ги е раждала, нали е жена, значи са нейни." -
Пер данеби да се чувстваш засегнат по някакъв начин от това ,което си прочел?
-
"Ех..." не можеш да излезеш от "Матрицата" и да спреш да пишеш "За безсилието" и "За дървото като абстракция"... "Бах мама му и криза!!!" Питам се, дали "Антимъжка социална теория за оцеляване на жената" не те е обсебила до патологична зависимост, защото наистина "Мъжете са от Марс, жените от Венера", но това не прави последните "Жени втора употреба"! Въпросът ми е риторичен и не очаквам отговор в стил "Слушай ме, мъж!" или "В каква ме превръщаш, негоднико"! В живота има и други "Реалности" освен г*зове...
-
Хъс и артисва. Петнайсет удивителни и десет въпросителни в 40 реда. Завладяващ гняв.
Но въпросът е да му олекне на човек. Дано да е така.
А първите две изречения би могло да са последни. -
...и това си е самата истина за жалост.Много хора живеят така..
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
