РЕАЛНОТО И ИДЕАЛНОТО
Зимното слънце залива събудения град с меката си нетоплеща светлина. Врабчета са кацнали на тротоара и кълват трохички, разпилени от закусващите граждани. Други от тях са накацали по голите клони на тротоарните дървета и пощят с човчици настръхналата си перушина. Съседът Григор е седнал на един пън в съседния двор и като врабците сбира от оскъдната топлина на зимното слънце. Хубавото време изглежда не го впечатляваше, защото погледът му е тъжен, лицето потънало в дълбока сянка. Решавам да го разведря, като му подвиквам през телената ограда:
- Хубав припек си намерил, комшо. Днес намирисва на идваща пролет - чудесно време.
Бай Григор ме поглежда изпод вежди с тъжните си тъмни очи и казва:
- Хубавото време е за тебе. Аз не го виждам.
- Е, как така не го виждаш? Виж, дори врабците го забелязват.
- Остави ги ти врабците. Храбри птички са те, издържливи, иначе тук ли щяха да зимуват?
- Може и така да е. За мен реално е това, което преживявам. Реалност сега са тъгата и с ...