12.08.2010 г., 10:16

Реалното и идеалното

875 0 0
1 мин за четене

РЕАЛНОТО И ИДЕАЛНОТО

 

 

     Зимното слънце залива събудения град с меката си нетоплеща светлина. Врабчета са кацнали на тротоара и кълват трохички, разпилени от закусващите граждани. Други от тях са накацали по голите клони на тротоарните дървета и пощят с човчици настръхналата си перушина. Съседът Григор е седнал на един пън в съседния двор и като врабците сбира от оскъдната топлина на зимното слънце. Хубавото време изглежда не го впечатляваше, защото погледът му е тъжен, лицето потънало в дълбока сянка. Решавам да го разведря, като му подвиквам през телената ограда:

    - Хубав припек си намерил, комшо. Днес намирисва на идваща пролет - чудесно време.

     Бай Григор ме поглежда изпод вежди с тъжните си тъмни очи и казва:

     -  Хубавото време е за тебе. Аз не го виждам.

     -  Е, как така не го виждаш? Виж, дори врабците го забелязват.

     - Остави ги ти врабците. Храбри птички са те, издържливи, иначе тук ли щяха да зимуват?

      -  Може и така да е. За мен реално е това, което преживявам. Реалност сега са тъгата и самотията. Реалността на нещата е в преживяването им. Реалното е това, което човек може всеки момент да опита, а то е болката от самотата. Това, към което се стремим, е идеалното.

      -  Искаш да кажеш, че това, което човек чувства в даден момент, то е реалното, а което само му се иска да е, то е идеалното? Така ли е?

     -  Правилно си ме разбрал. Реалното има отношение към настоящия момент, а идеалното - към бъдещето. Животът на сърцето представлява реалното, а животът на ума - идеалното.

     След тези философски разсъждения, бай Григор се изправи и тръгна бавно към дома си, с което ми подсказа, че разговорът за него е приключил.

     За мен реалното си остана хубавия слънчев ден, на който аз продължих да се радвам безрезервно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Хаджидимитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...