Застана загледана в реката, после свали горните си дрехи, остана само по риза, разпусна косите си и нагази бавно. Водата я обгърна топла като нежна длан.
Тя поплува малко и си спомни как с двамата си братя, когато беше хлапе, тичаше след тях към реката, там…където сега е другия бряг… И Андре и Павле я научиха да плува като риба.
Обичаше реката и се остави да я завладее с необятната си шир. Силен, хубав Дунав…
Петра се отпусна по гръб. За миг се остави на течението… забрави всички дертове. Гледаше нагоре … тъмно черно небе с луна - кръглолика, не се виждаше ни една звезда. Косите й се диплеха във водата, тя пошляпваше с крака и се рееше волна като риба. Само вода и нощ…тялото й олекна, носи се като перце по повърхността…
Но дочу нещо...мощно загребване с весла. Тя се обърна лице и видя, че една лодка, че се приближава на десетина метра от нея. Газов фенер блещукаше, а рибарят си тананикаше нещо…
Петра се подплаши, превъртя се по корем и загреба бързо към брега. Излезе от водата тичешком ...