Речни камъни - 5 част
Произведение от няколко части « към първа част
Застана загледана в реката, после свали горните си дрехи, остана само по риза, разпусна косите си и нагази бавно. Водата я обгърна топла като нежна длан.
Тя поплува малко и си спомни как с двамата си братя, когато беше хлапе, тичаше след тях към реката, там…където сега е другия бряг… И Андре и Павле я научиха да плува като риба.
Обичаше реката и се остави да я завладее с необятната си шир. Силен, хубав Дунав…
Петра се отпусна по гръб. За миг се остави на течението… забрави всички дертове. Гледаше нагоре … тъмно черно небе с луна - кръглолика, не се виждаше ни една звезда. Косите й се диплеха във водата, тя пошляпваше с крака и се рееше волна като риба. Само вода и нощ…тялото й олекна, носи се като перце по повърхността…
Но дочу нещо...мощно загребване с весла. Тя се обърна лице и видя, че една лодка, че се приближава на десетина метра от нея. Газов фенер блещукаше, а рибарят си тананикаше нещо…
Петра се подплаши, превъртя се по корем и загреба бързо към брега. Излезе от водата тичешком, тялото й беше мокро и дрехата й залепна, от косите й се стичаше вода и капеше по гърба й. В бързината се подхлъзна на един камък и за малко да захлупи очи на земята. Едва запази равновесие и хукна. Застана в ракитите и застина мълчаливо. Две върби спускаха клони като стена. Нежните им листенца бяха затихнали в тъмнината.
Лодката приближи, мъжът видя, че някой излиза от водата, нещо белееше в тъмното, изсвири силно с уста, скочи чевръсто и задърпа въжето към редицата колове на малкият пристан.
- Ехеееее… хеееее… жена…самодива…самовила….ехеее… избягаааа…- високо се провикна и захили…
Завърза лодката, взе фенера и една торба, зашляпа по брега.
Петра го загледа. Слабият пламък на фенера освети младото лице на мъжа, почерняло от слънцето и вятъра… Висок, як, силен. Беше без риза, фенера освети голите му рамене и гърди, крачеше бързо.
Не е тукашен … - помисли си тя - Кой ли е? От где се взе?
Стъпките му заглъхнаха зад тополите. Чуваше силният му смях…
Смутена и засрамена от неловката случка, тя се беше зачервила като ален божур. Добре, че е тъмно…никой няма да е запомни…
Петра се ослуша, почака още малко и тръгна да си ходи. Промъкваше се, спираше зад някое дърво, наостряше слух като заек, после правеше крачка, две… Срамуваше се, че е тръгнала сама нощес към реката… вече всички спяха в прегръдката на нощта, селото беше утихнало, само някое куче пролайваше в далекото…
Смени си ризата, зави косата в една кърпа и легна до Стоил. Той похъркваше тихичко.
Скоро тя потъна в дълбок сън.
Когато пропяха първи петли, тя зарови лице във възглавницата и продължи да спи.
Стоил заслиза по стълбите надолу. Запали един тютюн и седна на пейката пред дувара. Слънцето изскочи нетърпеливо над ореха. Листата засияха в светлика му. Котката се промъкна и скочи до него. Той я замилва, а тя се кротна притихнала като пухена топка.
……………………………….
Дните се изнизаха, накъсяха и лятото се приготви да си тръгва. Пасищата прегоряха от жаркия пек. Птиците се събираха на ято. Нощите и утрините станаха прохладни. Щъркът и щъркелицата разпериха криле и заминаха, заедно с отхвръкналите си рожби. Гнездото им опустя. Онемя без тях. Не се чуваше този примамлив звук, което радваше стопаните…трак…трак…трак…
Реката течеше ленива и уморена от дългото лято. Намаля водата. Брегът се оголи като стар зъб… ракитите изсъхнаха.
Петра ходеше всяка неделя на черква и палеше свещичка на Богородица. Устните й шептяха една и съща молитва, очите й се вперваха в иконата и зовяха Божията майка за рожба…
На Голяма Богородица раздаде курбан на съседите и го нарече за здраве и берекет. В сърцето си мислеше само за детенце, но не смееше да го рече пред чуждите хора.
Един ден отиде при Айшето. Не каза на Стоил, щото той щеше да й се скара. Тя хвърли три пъти на боб и й каза, че курбан трябва да направят. И погача за раздаде. Че той хлябът носи добротата и живота… Никой не е по – голям от хляба…
После я накара да легне на миндера и да вдигне ризата си. Костеливите й пръсти зашаваха по корема й. Бабата зашептя нещо, после затвори очи и започна да клати главата си наляво – надясно. Петра заспа.
После бабата я хвана за ръката и я събуди.
Тя стана премаляла, даде й една пара, облече се и заситни навън. Какво й беше направила старата… но едва се прибра у дома. Спира няколко пъти, подпираше се на дуварите и щом се добра до леглото заспа пак непробудно. Нощес сънуваше странни сънища…цветя, красиви поля, сини небеса, райски птици… След този сън надеждата избуя в нея.
Събуди се свежа и жизнена. Изтича надолу по стълбите, извади една крина брашно, запретна ръкави…Замеси тестото с мерак и тихо вричаше мислите се в него. То бухна като бяла къделя, меко, уханно, хубаво…Напали пещта в двора, сложи да пече погачите и седна на едно столче под ореха.
Кръстоса ръце, загледа се в градинката си. Цветята бяха хубави и чисти, както мислите й, както хляба, който се печеше…
Очите й се отвориха този ден, те виждаха красота, никому зло не беше сторила, вярваше, че ще сбъдне мечтата си...
Раздаде питите, разчупваше ги и най – много ги даваше на дечицата…
Със Стоил живееха по старому. Тя не каза и дума повече за онази жена.
Щом отидеше на фурната, вземаше мълчаливо хлябовете и бързо си тръгваше. Гледаха се на криво и двете. Николина я гледаше със завист, а Петра с презрение... Не можеха да се понасят, ама нямаше как...едната трябваше да вземе, а другата да й подаде хлябовете...
Всяка вечер кръчмата се пълнеше с мъже, хапваха, пиеха, викаха, пееха, като им дойдеше много виното и ракията, някои се караха помежду си… После, както се дърлеха, така се и помиряваха..
Петра понякога им се присмиваше под мустак, понякога й омръзваше тази работа. Все до среднощ да ги слуша как се ежат, хвалят и гълчат. Искаше като другите невести да си ляга на време. Затова някога не ги чуваше, заета със своите мисли...
Стоил като видеше, че е изморена я отпращаше да си ляга, а той оставаше в кръчмата. Гледаше я като рохко яйце
Щом се връщаше от града все й носеше армаган, може да е нещо дребно наглед, но това я радваше...
……………………….
Една заран, Стоил впрегна конете и тръгна по селата да търси ракия. Кръчмата вървеше добре, трупаха парици... А и рибарите носеха прясна стока всеки ден.
Петра нахрани кокошките, кучето и котката.
Взе плетката и си стоеше на миндера, когато някой завика и затопурка пред портата.
Отвори. И се стъписа...
Мъжът от лодката стоеше пред нея…
Продължава…
© T.Т. Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Иржи!
-
Такова майсторство в описанията!...Закъсняла съм, продължавам наведнъж..
-
Благодаря Mitvans!
-
Хубав разказ! държи в напрежение читателя! Поздравления, Таня!
-
Така е...пътища много
-
Е, не! Тук посоките могат да бъдат много. Чакам бъдещето да покаже.
-
Поздрави момичета!
Пожелавам ви слънчев ден! -
Удоволствие е да прочетеш няколко части наведнъж. Танче, и аз на опашката за продължението...
-
Поздравления, Танче! Истинско удоволствие!
-
Минавам да кажа, че и аз чакам продължението, Танче
-
Чудесно написана част. Чакам с нетърпение!
-
Прочетох на един дъх всички части. И аз чакам продължението.
-
Чакам с нетърпение, Танче. Страхотно си го написала. Тази среща или ще поведе разказа в нова посока, или ще съедини всички посоки в една, но каквото и да се случи, за мен е удоволствие, да те чета.
-
Става интересно!
Разказваш много увлекателно! -
-
Лелейй, неочакваната среща,.. нататък ще става по-интересно, нали
Очаквам вече истински женски тръпки, но няма да гадая, а ще чакам новата част -
Благодаря ви приятели за коментарите!
Хубава вечер от мен! -
"Дните се изнизаха, накъсяха и лятото се приготви да си тръгва."
Танче! 🌹 Все по-добре пишеш! -
Бог забавя, но не забравя. Пак съм в очакване. ⚘
-
Чакам продължението с нетърпение! Чете се на един дъх! Много ми хареса и ти желая успехи!
-
Много хубаво написано. Майсторски водиш разказа.
Но все пак на мен много би ми се искало да има такива хубави, увлекателни, майсторски написани български разкази като този, но съвременни, на съвременна тема. Прави ми впечатление, че тук има много хубави разкази от селския бит и живот от миналото, а съвременните или са "фантазета" (или "фентъзи"
, или някакви размишления, или разкази за живот в чужбина, обикновено животът на автора, но това не е интересно, освен в изключителни случаи. А разкази с фабула, история, действие в съвременността - много по-малко. Мисля, че бях прочел един добър криминален разказ (много редки сега), но това е съвсем малко. -
Чете се на един дъх, Таня.
-
Омайница такава !
-
Следя, Таня, прекрасно разказваш!
-
Много интересна част, хареса ми и ме остави в напрежение с този мъж, ще чакам с нетърпение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
