Готвя. Даже вкусно и с любов. Докато готвя, пея. Не прекрасно, но забавно. Затуй ми се получават манджите.
Гладя перфектно ризи и панталони. Дори мухите избягват ръбовете.
Колосвам яки и дантелени калъфки. Щръкват като пеперудени крилца.
Почиствам всякакви петна, особено от повръщано, акано и грес. Благодарение на "Авакс" успях да сваля, освен петната, и блажната боя от вратата и съсипах слънчевата дограма от 1968-ма.
Пера поне два пъти дневно, поради наличието на 6 мърлящи създания. Две дечица, три котки и едно куче. Гледам да не пропускам, 'щото инак височината на коша с мърльотиите надвишава собствената ми. Пък никак не ми харесва да се сблъсквам с "метър и седемдесет" парцалки, гащи и ароматни чорапи. Демек, ниска съм, ама полезна.
Бърша джамове до блясък, който отново притеснява горепосочените мухи.
Имам шкаф с инструменти и отвертка в джоба. Кова пирони, регулирам панти, както и автомати за плавно затваряне, сменям брави, смесители за мивки, отварям ключалки.
Мога да шпакловам, да циментирам пробойни и да отпушвам сек'ви сифони. Ръчно.
Мо'ем и да носим. И да лепим плочки.
Оказвам "първа помощ" в разни ситуации, неизискващи "висше медицинско". Обдишване, превръзки, дезинфекция и отстраняване на кърлежи.
Лекувам депресии, хемороиди и акне. Посредством алкохол и компреси с ментолов спирт. Успешно.
Познавам Софията по улички, кьошета и кръчми. И пощи. Жива навигация, с приятен глас и усмивка. Не "забивам".
Когато имам време, правя секс. Без да мрънкам и да се оплаквам от главоболие.
И още мога.
Та, следващият път, когато Кенууд създадат нов, по-модерен кухненски робот, да ми се обадят да им напиша рекламата.
Да не говорим за японците. И НАСА.
За цени и специални екстри, пишете ми на "лични".
© Елена Даскалова Todos los derechos reservados