Реших да те попитам, Читателю
РЕШИХ ДА ТЕ ПОПИТАМ, ЧИТАТЕЛЮ
От известно време се опитвам да проумея един факт. И не мога. Честна дума, нямам си на идея коя е причината. Затова реших да те попитам, уважаеми Читателю на сайта „Откровения”. Единственият ми разказ, от всички публикувани в „Откровения”, който няма нито един коментар или харесване е „Токата и фуга в Ла минор”. А е един от най-четените. Въпросът ми е: „Коя е причината?” Питам от просто човешко любопитство. Повярвай ми, не го правя с цел манипулация. По принцип няма никакво значение за това, какво ще пиша. Пиша това, което ми се пише, а не това, което ще се хареса. Когато не ми е интересно (по-правилно е да кажа когато няма тръпка), не пиша. А публикувам не от суета (отдавна не се вземам на сериозно), а защото така разбирам живота. Човек трябва да се радва на плодовете на своя труд и да споделя тази радост с другите.
Образът на българката Мила е колкото събирателен, толкова и конкретен. С този разказ се опитах да издигна паметник на най-обичаната от мен жена, която отдавна не е между живите. На майка ми.
Допускам, че моите лични вълнения не са стигнали до теб, не са те докоснали. Напълно е възможно. Възможно е и горчилката от финала да е потискаща. Или пък мълчанието да е от респект пред образа на тази Българка, за която се опитах да разкажа в „Токата и фуга в Ла минор”? Има такива моменти, в които мълчанието говори, крещи.
Моля те, Читателю, сподели с мен, ако имаш идея каква може да е причината!
Използвам случая, да ти благодаря за коментарите, които понякога пишеш. Уверявам те, че ги чета с удоволствие и осмислям всяка дума и жест.
Бъди здрав и се радвай на Живота!
Мильо Велчев
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мильо Велчев Todos los derechos reservados
