Реших да те попитам, Читателю
РЕШИХ ДА ТЕ ПОПИТАМ, ЧИТАТЕЛЮ
От известно време се опитвам да проумея един факт. И не мога. Честна дума, нямам си на идея коя е причината. Затова реших да те попитам, уважаеми Читателю на сайта „Откровения”. Единственият ми разказ, от всички публикувани в „Откровения”, който няма нито един коментар или харесване е „Токата и фуга в Ла минор”. А е един от най-четените. Въпросът ми е: „Коя е причината?” Питам от просто човешко любопитство. Повярвай ми, не го правя с цел манипулация. По принцип няма никакво значение за това, какво ще пиша. Пиша това, което ми се пише, а не това, което ще се хареса. Когато не ми е интересно (по-правилно е да кажа когато няма тръпка), не пиша. А публикувам не от суета (отдавна не се вземам на сериозно), а защото така разбирам живота. Човек трябва да се радва на плодовете на своя труд и да споделя тази радост с другите.
Образът на българката Мила е колкото събирателен, толкова и конкретен. С този разказ се опитах да издигна паметник на най-обичаната от мен жена, която отдавна не е между живите. На майка ми.
Допускам, че моите лични вълнения не са стигнали до теб, не са те докоснали. Напълно е възможно. Възможно е и горчилката от финала да е потискаща. Или пък мълчанието да е от респект пред образа на тази Българка, за която се опитах да разкажа в „Токата и фуга в Ла минор”? Има такива моменти, в които мълчанието говори, крещи.
Моля те, Читателю, сподели с мен, ако имаш идея каква може да е причината!
Използвам случая, да ти благодаря за коментарите, които понякога пишеш. Уверявам те, че ги чета с удоволствие и осмислям всяка дума и жест.
Бъди здрав и се радвай на Живота!
Мильо Велчев
© Мильо Велчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Така е в сайтовете. Има два начина да попаднат на творбата ти. Първият е по случайност. Вторият е чрез коментарите. Те са пътечката, която води към теб. Достатъчно е, само да се маркираш под творенията на другите, не е нужно да правиш смислени или изключителни коментари, просто напиши нещо и ще те посещават. Така създаваш контакти и който веднъж те е открил и харесал, пак ще дойде. Съвсем друго нещо е качеството на написаното. Който го може, си го може и стойността не зависи от коментарите и броя на посещенията. Пълно е с буквописци, това също е нормално, които взаимно се насърчават, но хора извън техния кръг трудно ги четат. На никой не му се четат купчини псевдооригинални думи. Така че... просто пиши. Ще намериш хора, които те разбират. Ще ти дам пример от кулинарията. Когато ястието е вкусно, настъпва тишина, всички ядат и се чува само тракането на приборите.
-
Безсмислен въпрос. Уважавай мълчанието на читателя и се учи от него. Той ще те пита, ако поиска.
-
Всеки живее, заслушан в мелодията на своите спомени. Редуват се звуци и паузи, и само свободният личен избор знае колко капки тъга превръщат лечебната доза близост в отровно разстояние. Затова е по-добре, в самота и с уважение, да се изслушва споделянето на такава мелодия... Знам, че ще (ме) разбереш.
-
Да те попитам, писателю... от една година си в сайта, а си написал само осем коментара за чужди произведения... Каква е причината - не четеш другите, не ти харесват произведенията, не те докосват?
-
Аз си го спомних разказа и мога да кажа защо аз не съм го коментирала, защото имате и много по-добри. Говоря разбира се според собствения ми вкус, не за качествата на текста. С някои от тезите в разказа също не съм съгласна, но това е друга тема и няма общо.
-
Разказът стои в сайта вече година и е четен много пъти.
-
Просто незнайно как съм го пропуснала.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
пс: Аз не съм чела въпросния разказ, не ми хареса заглавието и го подминах.