Картината, висяща на пропуканата стена, придаваше неописуема, неповторима атмосфера в заведнието. Тя пленяваше със своята злокобност, загадъчност и някак си обединяваше клиентите чрез тъгата, която разпръскваше в сумрачното помещение. Там почти всички се чувстваха като близки и нямаше стени, които да пречат на разговорите на разнообразни теми. Дори често се изказваха смели мнения срещу някои уж дълбоко вкоренени разбирания на обществото. Споровете бяха редовни, но граничеха с интелектуалния тон и разбирателството. Заведението бе известно в градчето Съмърдед. Постоянни клиенти бяха хора от различни прослойки, като предимно го посещаваха интелектуалците. Идваха музиканти, поети и художници от съседните градове, само за да пият следобедното си кафе на това място, привличащо странните умове. Причината, най-вероятно беше в нетипичната атмосфера и уюта на самото заведение.
Никой не знаеше името му и само се носеха слухове за това как се нарича. Различните приятелски кръгове си бяха измислили ...