Апостолиция (Ели Лозанова)
96 58
13 ene 2009, 9:25

Ревност 

  Prosa
862 0 4
 

 Ревнувам...

 Ревнувам си тихо и само плача, и сигурно вече изглеждам зловещо, но не искам от гордост да си призная и никога няма да сляза там, че да питам, и страшно боли, и се свивам от мъка, но няма да питам и... баси случая! Това пък защо и защо на мен, и как се случи?
 Просто усещам заплаха, някак първично, отвътре, без някаква причина, нито повод, нито действие, нито остатък... просто някак усещам, не знам как и защо, и какво...
Господи! Дрънкам като на втора ракия...
Просто се побърквам от чувство - досега непознато.

© Ели Лозанова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Уау! Добре, отговарям по ред: Мерси, Джетро, радвам се, че ти е харесало. Смешко, ти си един от най-редовните ми читатели, така че няма как да отмина семплото "прочетох", това е знак, че не си ме забравил, за което покорно благодаря. Ради, бой и.. не се връщат, приятел, няма просто еквивалент. Пък и, като почнеш веднъж, можеш ли да спреш по средата и да кажеш: "До тук, приятел, върнах си го, нататък ще трябва на мен някой да ми го връща!"? Няма как да стане, нали?! Цецо, това няма да ти го простя - на кои години? 40 са просто срок за помен, нищо повече От тук натакък си на разположение на моята фантазия, докато не изкупиш този намек)))))
  • Ели!
    Де, бе?!
    И на тия години ли?!
  • Я се стегни малко!
    Не можеш ли да си го върнеш?
  • прочетох ...
Propuestas
: ??:??