Ревност
Ревнувам...
Ревнувам си тихо и само плача, и сигурно вече изглеждам зловещо, но не искам от гордост да си призная и никога няма да сляза там, че да питам, и страшно боли, и се свивам от мъка, но няма да питам и... баси случая! Това пък защо и защо на мен, и как се случи?
Просто усещам заплаха, някак първично, отвътре, без някаква причина, нито повод, нито действие, нито остатък... просто някак усещам, не знам как и защо, и какво...
Господи! Дрънкам като на втора ракия...
Просто се побърквам от чувство - досега непознато.
© Ели Лозанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Уау! Добре, отговарям по ред: Мерси, Джетро, радвам се, че ти е харесало. Смешко, ти си един от най-редовните ми читатели, така че няма как да отмина семплото "прочетох", това е знак, че не си ме забравил, за което покорно благодаря. Ради, бой и.. не се връщат, приятел, няма просто еквивалент. Пък и, като почнеш веднъж, можеш ли да спреш по средата и да кажеш: "До тук, приятел, върнах си го, нататък ще трябва на мен някой да ми го връща!"? Няма как да стане, нали?!
Цецо, това няма да ти го простя - на кои години? 40 са просто срок за помен, нищо повече От тук натакък си на разположение на моята фантазия, докато не изкупиш този намек))))) -
Ели!
Де, бе?!
И на тия години ли?! -
Я се стегни малко!
Не можеш ли да си го върнеш? -
прочетох ...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
