13 янв. 2009 г., 09:25

Ревност

Проза

1K 0 4

Ревнувам...

Ревнувам си тихо и само плача, и сигурно вече изглеждам зловещо, но не искам от гордост да си призная и никога няма да сляза там, че да питам, и страшно боли, и се свивам от мъка, но няма да питам и... баси случая! Това пък защо и защо на мен, и как се случи?
Просто усещам заплаха, някак първично, отвътре, без някаква причина, нито повод, нито действие, нито остатък... просто някак усещам, не знам как и защо, и какво...
Господи! Дрънкам като на втора ракия...
Просто се побърквам от чувство - досега непознато.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Апостолиция (Ели Лозанова)

Уау! Добре, отговарям по ред: Мерси, Джетро, радвам се, че ти е харесало. Смешко, ти си един от най-редовните ми читатели, така че няма как да отмина семплото "прочетох", това е знак, че не си ме забравил, за което покорно благодаря. Ради, бой и.. не се връщат, приятел, няма просто еквивалент. Пък и, като почнеш веднъж, можеш ли да спреш по средата и да кажеш: "До тук, приятел, върнах си го, нататък ще трябва на мен някой да ми го връща!"? Няма как да стане, нали?! Цецо, това няма да ти го простя - на кои години? 40 са просто срок за помен, нищо повече От тук натакък си на разположение на моята фантазия, докато не изкупиш този намек)))))

2009-01-14T00:39:10+02:00
Войнов (Цветан Войнов)

Ели!
Де, бе?!
И на тия години ли?!

2009-01-13T21:01:16+02:00
radi. (Ради Стефанов Р)

Я се стегни малко!
Не можеш ли да си го върнеш?

2009-01-13T20:48:37+02:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

прочетох ...

2009-01-13T18:59:31+02:00