24 feb 2009, 17:29

Рицарите на Лерея

824 0 1
1 мин за четене
 

Между двте луни на Елмерх се намираше планетата Арменах. Нейните жители бяха добронамерени и мирни, но всичко това беше преди земляните да се преселят там. След намесата на завоевателите, за жителите на Арменах настанаха смутни времена. Те имаха нужда от някой, който да им помогне... но не очакваха спасителя да е дете, в което живееха петима герои със свойте същности.

     Момиченцето се казваш Лерея. В нея живееше Мерлох - труп на воин, загинал при защитата на Небесното Царство. Акениара - бивша магьосица на Бялата светлина, загинала в същата битка, като Мерлох. Следващия по ред беше Алиар - последният принц на Арменах, убит при нападението на земляните. А петият беше последният от загиналите богове, намерил смъртта си, защитавайки родната си планета от земляните - Богът закрилник, затова  планетата носеше неговото име.

    На всеки от тях беше даден втори шанс, за да помогне за спасяването на планетата си. Всеки от тях можеше да превзема тялото на Лерея и приема истинския си образ.  За една нощ.

    Причината, поради която се преместиха на Арменах, ги беше последвала. Конниците на апокалипсиса бяха прекосили няколко галактики, за да изпълнят мисията си - цялостно унищожение на човешкия вид! Вестителите на края решиха, че този път ще постигнат заветната си цел, но само се лъжеха. Това беше единствената възможност на малката поробена планета да си отърве от завоевателите си. Когато конниците изпълниха задачата си, те бяха толкова завладени от жаждата си за кръв, смърт и разрушения, че насочиха гнева си към арменахците. Единствената им надежда беше Лерея. Тя се опита да ги спре с всеки един от героите си поотделно, но не успя. Тогава разбра, че единствената им надежда е обединението. Заедно те бяха непобедими, още с първата си атака рицарите ги унищожиха. Арменах се върна в нормалното си състояние на мир и покой. Най-трудно от всичко беше раздялата, Лерея никога не забрави своите рицари.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...