Между двте луни на Елмерх се намираше планетата Арменах. Нейните жители бяха добронамерени и мирни, но всичко това беше преди земляните да се преселят там. След намесата на завоевателите, за жителите на Арменах настанаха смутни времена. Те имаха нужда от някой, който да им помогне... но не очакваха спасителя да е дете, в което живееха петима герои със свойте същности.

     Момиченцето се казваш Лерея. В нея живееше Мерлох - труп на воин, загинал при защитата на Небесното Царство. Акениара - бивша магьосица на Бялата светлина, загинала в същата битка, като Мерлох. Следващия по ред беше Алиар - последният принц на Арменах, убит при нападението на земляните. А петият беше последният от загиналите богове, намерил смъртта си, защитавайки родната си планета от земляните - Богът закрилник, затова  планетата носеше неговото име.

    На всеки от тях беше даден втори шанс, за да помогне за спасяването на планетата си. Всеки от тях можеше да превзема тялото на Лерея и приема истинския си образ.  За една нощ.

    Причината, поради която се преместиха на Арменах, ги беше последвала. Конниците на апокалипсиса бяха прекосили няколко галактики, за да изпълнят мисията си - цялостно унищожение на човешкия вид! Вестителите на края решиха, че този път ще постигнат заветната си цел, но само се лъжеха. Това беше единствената възможност на малката поробена планета да си отърве от завоевателите си. Когато конниците изпълниха задачата си, те бяха толкова завладени от жаждата си за кръв, смърт и разрушения, че насочиха гнева си към арменахците. Единствената им надежда беше Лерея. Тя се опита да ги спре с всеки един от героите си поотделно, но не успя. Тогава разбра, че единствената им надежда е обединението. Заедно те бяха непобедими, още с първата си атака рицарите ги унищожиха. Арменах се върна в нормалното си състояние на мир и покой. Най-трудно от всичко беше раздялата, Лерея никога не забрави своите рицари.