Сестерций падна на обагрената с кръв арена, а тълпата направо полудя. Младият гладиатор беше грабнал сърцата им със смелост и лъвска битка срещу фаворита – Пангасиус от Долна Галиция. Двубоят беше зрелищен и достави истинско удоволствие на зажаднялото за кървави забавления римско простолюдие. Макар на моменти да изглеждаше че ще загуби, накрая Пангасиус приложи коронния си трик „осмотичен костотрошач“ и реши изхода от двубоя. Оставаха му още две победи – тази беше тридесет и осмата - до момента, когато щеше да бъде освободен от робството. Имаше големи планове за бъдещето си като свободен човек – щеше да отвори ферма за павиани и да ги продава на пътуващите циркове. Не обичаше да убива, но ако Императорът обърнеше палец надолу, нямаше да се поколебае. Свободата не обича скрупулите.
Сестерций беше незаконен син на Императора, поради което беше изпаднал в немилост по рождение. Времена – нрави! Той лежеше по гръб на арената, с допрян до гърлото му тризъбец и очакваше решението на баща си, когото не познаваше лично. През годините никога не си позволи да му се натрапи, да претендира за внимание и облаги, както правеха останалите императорски копелета. Майка му Стевия го научи да бъде скромен и да обожава Владетеля, защото само боговете му бяха равни. Сега разплаканото й лице го гледаше от втория ред, сред обезумялата от възторг тълпа. Сестерций й се усмихна. Заваля дъжд. Всички очакваха решението на Императора, защото мразеха да са мокри. Най-накрая Нерон се изправи, огледа високомерно тълпата, която просеше от него живота на този млад и смел воин, протегна ръка и даде мощен дислайк. Погледите на Сестерций и Пангасиус се срещнаха за миг, после Пангасиус натисна силно. Виковете утихнаха. Нерон се обърна рязко и се запъти към изхода, придружен от антуража си. Стевия изпищя и се втурна към арената, където вече изнасяха тялото на сина й. Обсипа с целувки кървавото му лице, а дъждът се усили.
Нерон беше доволен – за пореден път показа на тия голтаци кой взема решенията. Обърна се към най-близкия си приятел Полоний, който крачеше до него:
- Съчетанията с тризъбец и мрежа винаги са ме отегчавали! Всеки един от онези двама нещастници заслужаваше да умре!
- Прав си, мой цезаре! Битката на Пангасиус със сина ти беше най-скучната битка от години насам.
- Мой син ли? Онзи, дето умря преди малко?
- Същият.
Нерон се разгневи, но не го показа. Ако знаеше, че онова там, лежащото и молещо за живота си създание е негов син, решението му щеше да е друго. Не обичаше да избива синовете си, освен в случаите когато искаха нещо от него. Сестерций не беше искал нищо и точно затова баща му не го познаваше. Излизаше, че беше умрял, защото не беше извършил онова, заради което би заслужил да умре. Тази сложна главоблъсканица векове по-късно щеше да вдъхнови Джоузеф Хелър за безсмъртния му роман, но сега бе просто причинител на императорско главоболие. Два дни непрекъснати размишления по темата бяха достатъчни, за да изпотят Нерон и да го хвърлят в треска. Той повика в покоите си верния Полоний и му каза:
- Мисля, че съм болен. Тресе ме, боли ме глава и непрекъснато ми е студено. Виж там, измисли нещо!
Полоний знаеше какво би стоплило Императора. Неведнъж двамата бяха обсъждали плановете му да разруши Рим и да го съгради отново, като вечна прослава на властването му - Нерон искаше всичко да започва и свършва с него. Затова още същата вечер Полоний се яви в покоите на Властелина, помогна му да стане от леглото и го изведе на терасата. Пламъците на горящия Рим стоплиха стъпалата, челото и душата на Нерон. Хванал Полоний под ръка, той гледаше с възторг началото на новото летоброене. Целуна го, влезе обратно в покоите си и започна да съчинява песен в своя прослава. Навън, за щастие, не валеше.
© Илиян Todos los derechos reservados